Да беше обикновен площад, щяха да му превеждат името на различни езици. Но площад "Независимост" в Киев навсякъде се прослави с думата Майдан, което е украинската дума за "площад".
Някога, в съветските времена, това централно място се е казвало площад "Октомврийска революция". Историческата ирония е в това, че именно там се провеждат – и успяват – три от четирите революции, насочени срещу съветското и руското влияние в страната.
Ето имената на четирите събития:
- Революция на гранита
- Оранжева революция
- Революция на достойнството
- Картоненият Майдан
Революцията на гранита
Първата украинска революция протича преди точно 35 години. Тогава никой не я нарича така, още по-малко пък ѝ дава някакво име. Изразът "Революция на гранита" идва по-късно.
Става дума за студентски протести и гладни стачки, в които демонстрантите са разпънали своите палатки и походни легла право върху гранита на централния киевски площад. Те продължават 15 дни – от 2 до 17 октомври 1990 г.
За времето си това е нещо необичайно – в СССР няма такива протести, а Украйна тогава все още е съветска република. Нарича се УССР – Украинска съветска социалистическа република.
Към този момент Киев вече има Декларация за държавен суверенитет, но това е твърде далече от август 1991 г., когато страната обявява независимост.
Така че ето ни в есента на 1990 г. – време, в което Москва се опитва да наложи нов съюзнически договор, тоест да запази СССР, като леко го видоизмени. Времето, отделено на преговори по този въпрос, е известно като "Новоогарьовски процес" – по името на резиденцията на съветския държавен глава, в която протичат разговорите. Сградата се намира в Ново-Огарьово, близо до Москва.
Тогава президентът Михаил Горбачов се среща с представители на съюзните републики, за да създаде нов съюзнически договор. Той се опитва да укрепи централната власт чрез определени отстъпки към републиките, но опитът му се проваля.
По същото време в Киев протестират гладуващите студенти. Те настояват Украйна да не подписва този нов договор.
Студентите искат и куп други неща. Едно от тях е властите да проведат нови избори за Върховната Рада (парламентът на Украйна), и то на многопартийна основа. Това точно искане не се приема, така че Върховната Рада на УССР, избрана през март 1990 г., продължава да работи. Именно с този състав на депутатите Радата гласува Акта за държавна независимост на Украйна на 24 август 1991 г. и става първият парламент на новата държава.
Но друго от студентските искания е изпълнено – това е оставката на председателя на Съвета на министрите на УССР, съветския хардлайнер Виталий Масол. Той подава оставка на 23 октомври 1990 г. По-късно Масол ще се върне отново на премиерския пост във вече независима Украйна, но не и за дълго.
Сред исканията на гладуващите студенти е и връщането в Украйна на всички украинци, които са в редиците на Съветската армия. Гладуващите настояват, че тази военна служба трябва да се отбива в родната им Украйна.
Организатори на протеста са Украинският студентски съюз и Студентското братство, а лидери – Олес Доний и Маркиян Ивасчишин. Случва се и нещо безпрецентно – за разговор със студентите, които разпъват палатки точно на гранитния паваж и спят на походни легла, отива тогавашният председател на Върховната Рада Леонид Кравчук.
Това се превръща в първи масов протест на младежите в Украйна и влиза в историята като Революция на гранита. Именно тя дава тласък на движението за независимост на Украйна и на отказа от влизане в каквато и да е "нова федерация" в състава на СССР.
Оранжевата революция
Оранжевата революция избухва на 22 ноември 2004 г. – денят след втория тур на президентските избори. Според официалните резултати победител е Виктор Янукович. Днес Янукович е беглец в Москва, но тогава надали някой е предвиждал чак такова развитие на събитията.
През ноември 2004 г. привържениците на опозиционния кандидат Виктор Юшченко оспорват резултата и излизат на протест – при това масово, стотици хиляди са. Те смятат, че властта е фалшифицирала резултатите в полза на Янукович.
Протестиращите избират да се облекат в оранжево. Те носят оранжеви ленти, оранжеви дрехи и оранжеви знамена.
Властта не се решава да разпръсне протестиращите, чиито демонстрации продължават до 8 декември. Утихват едва след като управляващите се съгласяват да проведат безпрецедентен трети тур на президентските избори, на който – на 26 декември 2004 г. – побеждава Виктор Юшченко.
Оранжевата революция остава в историята с редица нововъведения – например сцена, от която се изказват политици и се излъчва опозиционният "Пети канал", който подкрепя революцията. На сцената излизат и музиканти, сред които победителката в "Евровизия 2004" Руслана Лижичко.
С тези концерти и с мирния си характер Оранжевата революция прилича на нежните революции от 1989 г., които преминават през Централна Европа.
Но Оранжевата революция плаши Кремъл, който се страхува от разпространението на "цветните революции" в постсъветското пространство.
В резултат на третия тур Виктор Юшченко печели изборите и полага клетва за президент през януари 2005 г.
За неуспех на тази революция може да се смята раздорът в "оранжевия екип", когато идва на власт и последвалата победа на Янукович на президентските избори през 2010 г.
Оранжевата революция обаче се превръща в символ на правото на свободен избор, демокрация и честна смяна на властта в резултат на прозрачни избори.
Революцията на достойнството
Повод за тази революция става отказът на тогавашния президент Виктор Янукович да подпише Споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС на срещата на върха във Вилнюс през ноември 2013 г.
Революцията започва като Евромайдан – именно като протест срещу отклоняването от европейския курс. Официалното ѝ начало е на 21 ноември 2013 г., когато малка група активисти откликва на призива на Мустафа Наем да излязат на Майдана.
Оттогава на пл. "Независимост" започват да пристигат все повече хора – особено след като полицията разпръсква и жестоко пребива студентите на 30 ноември.
През следващите седмици на Майдана се оформя огромен палатков лагер, поставена е и сцена за изяви на политици и музиканти.
Започнала като Евромайдан, революцията прераства в по-широка акция – с протест срещу авторитарното управление на Янукович, срещу монополизирането на властта от партията му, обогатяването на близките до Янукович и неговото семейство.
Протестът е и срещу прекалено силното влияние на Русия върху Украйна и външнополитическия курс на Янукович и неговата "Партия на регионите", насочен към партньорство с Русия за сметка на отношенията на Украйна с ЕС. Русия тогава дори отпуска на Янукович кредит от 15 милиарда долара, фактически купувайки неговата лоялност и отказа му от асоциация с ЕС.
Има дни, в които на Майдана се събират над един милион протестиращи.
Революцията на достойнството има и ескалации – на ул. "Грушевски", където протестиращи палят гуми и влизат в нощни сблъсъци със специалните части. Има и жертви – през февруари загиват сто души, застреляни от специалните сили.
Революцията на достойнството завършва с бягството на Янукович в Москва и със смяна на властта в Украйна. Споразумението за асоцииране с ЕС е подписано на два етапа – през март и юни 2014 г.
Москва никога не прощава на Украйна тази революция. Кремъл окупира Крим и разпалва конфликт в Донбас. Оттогава Москва често говори за "нелегитимност" на властта в Украйна и за "преврат", като смята Янукович за "легитимен" и до днес.
След Революцията на достойнството курсът на Украйна към членство в ЕС остава без алтернатива. Страната излиза от геополитическата орбита на Кремъл.
С Революцията на достойнството активно започва и процесът на декомунизация. Тогава е демонтиран паметникът на Ленин на Бесарабския площад в Киев, а след това започва и масовото събаряне на подобни монументи в цяла Украйна. Този лавинообразен процес се нарича "ленинопад".
Картоненият Майдан
Вълната от протести на украинската младеж през юли 2025 г. в Киев, както и в други градове (Одеса, Лвов, Днипро – общо над 25 града) се нарича Картонена революция или Картонен Майдан заради масовото използване на картон за плакати.
Импулсът за протестите идва в разгара на войната на Русия срещу Украйна, на 22 юли тази година. Искрата е запалена от едно гласуване във Върховната рада, където мнозинството е от партията "Слуга на народа" – формацията на президента Володимир Зеленски. Депутатите приемат закон, който значително ограничава независимостта на Специализираната антикорупционна прокуратура (САП) и Националното антикорупционно бюро (НАБУ). Законът е набързо подписан от президента.
В отговор младежите излизат на масови протести, макар че Русия продължава своите дронови и ракетни обстрели на Украйна.
Този път протестите в Киев не се провеждат на традиционния Майдан, а недалеч от него – на площада до театъра "Иван Франко" – точно до офиса на президента на Украйна.
Протестите продължават от 22 до 30 юли и са увенчани с успех – Зеленски оттегля подписа си и Радата гласува нов закон, който възстановява независимостта на НАБУ и САП. Зеленски подписва новия закон на 31 юли.
Картоненият Майдан има и външнополитически ефект – независимостта на антикорупционните органи е едно от изискванията към Украйна за членство в ЕС. Така младежта с протестите и картонените си плакати не позволи на Украйна да се отклони от европейския си път на развитие.
Форум