Неговият стил не може да се сбърка. Сцените са пищни, героите са екстравагантни, музиката е неразделна част от действието. Става дума за Паоло Сорентино, вероятно най-известния италиански режисьор на новото време.
Но най-новият му филм "Помилване" е стъпка назад от познатия разточителен блясък. В него тонът е по-сдържан, а огромните тераси с танци до сутринта отстъпват място на тихи стаи и празни коридори. Това, което остава непроменено, са завладяващите образи и силният саундтрак.
Този месец филмът ще има своята премиера в България. Той ще бъде показан на 24 октомври като част от кино фестивала "Синелибри", който започва в петък.
За премиерата на живо в София ще бъде и актьорът в главната роля Тони Сервило - муза на Сорентино вече повече от три десетилетия.
Филмът откри триумфално тазгодишното издание на кинофестивала във Венеция, където беше удостоен със седем награди. Лентата беше номинирана и за „Златен лъв“, както и за наградата на публиката на фестивала в Сан Себастиан, а Сервило в главната роля получи награда „Пазинети“ и купа „Волпи“ за най-добър актьор.
Това е "филм за любов, съмнения и политика", каза самият Сорентино на откриването на фестивала във Венеция.
В центъра на историята е измислен италиански президент, към края на политическия си път, който трябва да вземе важни решения - свързани с евтаназия и помилване на осъдени за убийство.
"Когато бях млад, мислех, че е интересно предизвикателство да пиша истории за известни реални личности. Сега, когато остарявам, не ме вълнува толкова. Когато измисляш собствен герой, не се налага да отговаряш на никого", казва преди години Сорентино.
"Не се вдъхновявам от външни фактори, а от неща вътре в мен. Във всички истории, които разказвам, битките на героите ми отразяват моите собствени", добавя той.
Думите му тогава са по повод снимките на първия му телевизионен сериал - "Младият папа" (The Young Pope). Това е и първата италианска продукция, получила номинации за наградите "Еми".
В миналото Сорентино има няколко филма, в които също разглежда темите за властта, политиката, самотата. Такъв е "Божественият" (Il Divo) от 2008 г., посветен на противоречивия италиански политик Джулио Андреоти. За филма Сорентино печели наградата на журито на фестивала в Кан.
Остаряването и носталгията по младостта и отминаващото време са други от темите, които винаги са го вълнували. Сорентино прави няколко филма, посветени на тях.
През 2013 г. "Великата красота" (The Great Beauty) му носи "Оскар", "Златен глобус" и награда БАФТА. Две години по-късно "Младост" (Youth) е удостоен с номинации за "Оскар" и "Златен глобус" и печели отличията за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър актьор на Европейските филмови награди.
Темата за отминаващата младост и голямата красота го занимават и през 2024 г., когато излиза "Партенопа".
"Моето разбиране за младостта съвпада с разбирането ми за свободата. Дори в напреднала възраст човек може да постигне свобода отвъд границите на тялото. Дори това да е илюзия, няма значение. Все още я има идеята за свобода, която е субективно усещана и истинска", казва Сорентино.
Днес сравняват стила на Сорентино с този на великия италиански режисьор Федерико Фелини. Но какво кара самия Сорентино да започне да се занимава с кино?
Италианецът разказа за това покрай може би най-личния си филм - The Hand of God, който излезе през 2021 г. Той проследява историята на тийнейджър от Неапол, който губи родителите си. И мечтае някой ден да се занимава с кино. Точно както самият Паоло Сорентино.
Когато е само 16-годишен, родителите на бъдещия режисьор загиват при нелеп инцидент - задушени от отровен газ, изпуснат от отоплителната система във вила, в която и самият Сорентино често ходи.
Точно този уикенд обаче той остава в Неапол, за да гледа мач на любимия си футболен отбор "Наполи" и неговата звезда Диего Марадона.
"Без да иска, той спаси живота ми", казва през 2015 г. Сорентино по адрес на Марадона.
По думите му именно смъртта на родители му предопределя пътя му в киното.
"Тази трагедия беше толкова непоносима по отношение на болката, че единственото решение, което намерих, беше да си създам паралелна реалност, този измислен свят, в който мога да избягам и да намеря облекчение. Ето защо реших да стана сценарист, а по-късно и режисьор", казва италианецът.
Форум