В нейната поезия адът е търговски център, а бай ганьо прави секс (правописът е запазен – б.а.).
Младите хора умират в коментари под пост от третата facebook война или в кутийка в кол център. Живите творим фалшиви новини, но и спасяваме заедно мравките. А светът е един авторитарен храм на православни диктатори.
Зад тези редове стои Лора Младенова, която не е съгласна хората да ѝ казват по-хубава си като мълчиш.
Защото тя не мълчи – нито в живота си, нито в стихотворенията, които пише. Те са свързани с голям спектър от социални и политически проблеми и по думите на авторката отразяват „личното преживяване на човек по време на порастването му в обществото“.
Лора прави много неща – всички свързани с писане, комуникации и активизъм. Има журналистическо и юридическо образование, специализирала е религии. Работи в сдружение за защита на животните и пише за няколко медии. Редакторка е на HR платформа, занимава се с медиен мониторинг, гледа кучета.
Вече тя е и издавана авторка на поезия. На 9 октомври от 19:00 часа в The Grumpy Dwarf в София ще бъде представена дебютната ѝ поетична книга – „порно религия смърт“, издадена от „Скрибенс“. Тя може да се намери в пространството „Светофар“ в София, както и онлайн и в по-големите книжарници.
„Винаги съм писала и съм търсила занимания, в които мога чрез писането да променя нещо“, казва Лора пред Свободна Европа.
„В ранните си 20 години имах едно прекъсване – може би защото тогава бях много насочена към това да се развивам професионално. Представях си се в този маркетингов модел на успеха – работиш в корпорация, изкачваш се нагоре, изкарваш много пари“, спомня си тя.
„В един момент си дадох сметка, че това е обвързано с морални компромиси, които не искам да правя. Приоритетите ми се промениха и писането се върна естествено в живота ми.“
Дълго време Лора не пише с идеята да публикува или издава стихотворенията си. Прави го по-скоро за да осмисли света около себе си. Но преди няколко години започва да споделя свои текстове в онлайн издания за поезия. Покрай това се запознава с хора от литературните среди, които я подкрепят и окуражават.
„Тогава част от текстовете ми се наредиха в главата ми като една обща история и реших, че си струва да я споделя с хората“, казва Лора.
Така се ражда книгата „порно религия смърт“. В нея – по думите на авторката, читателите могат да усетят как човек преживява света, повлиян от социалната динамика и политическите процеси. В книгата се говори за края на детството и на илюзиите, за вътрешните страхове, тревожности и комплекси.
„Постарала съм се да споделя текстовете, които звучат най-искрено, защото смятам, че е важно да си говорим именно по темите, за които най-трудно се говори – срама, страховете и разочарованията“, казва Лора.
Според нея това са теми, които засягат всички и предопределят в какви рамки можем да правим изборите си. А изказани през литературата и изкуството, стават още по-въздействащи.
Изкуството е език, на който можем да си говорим, когато забравим всички други езици
„Изкуството е език, на който можем да си говорим, когато забравим всички други езици“, казва Лора и добавя:
„И да се разберем – а е много трудно да се разбираме в последно време, на фона на омразата, която кипи между хората в социалните мрежи.“
Когато чете стихотворенията си пред публика, Лора понякога среща разногласия. Но по-често хората ѝ споделят, че дори ако не са съгласни с написаното, това, което тя е прочела, ги е накарало да се замислят.
„Просто някой трябва да започне да говори пръв – независимо дали става дума за личното, или политическото“, казва Лора.
На въпроса коя политическа тема я занимава най-много в момента, Лора отговаря:
„Свободата, демократичните процеси и очевидният опит у нас те да бъдат ограничени по всякакви начини – чрез показни арести, чрез незаконното строителство, чрез кризата с боклука и много други.“
Според нея политиците не четат кой знае колко литература. Но ако до тях стигне това, което имат да кажат тя и други хора в сферата на изкуството, ще бъде полезно – „като огледало, в което да се огледат“.
Лора има и много други занимания извън поезията. Работи за правата на животните, защото ги обича и смята, че в отношенията им с хората човекът е „несправедливо по-силната страна“.
„Аз имам у себе си една ценност – да заставам винаги на страната на по-слабия. Дори когато гледам мач, се усещам, че симпатизирам на отбора, който пада“, казва тя.
През свободното си време обича да е сред природата и да ходи на театър и концерти – особено ако са по-ъндърграунд. Обича и да си говори с хора – често разговорите вдъхновяват нови стихотворения. Сега пише и пиеса.
По-късно този месец – на 23 октомври, Лора ще участва в голямо литературно четене на издателство „Скрибенс“ в „Строежа“ в София. Но първо е премиерата на книгата ѝ, която иска да каже на хората, че „не са сами дори в най-мрачните си моменти“.
Форум