В края на срока, който американският президент Доналд Тръмп постави на Русия да спре войната си в Украйна, Вашингтон опитва да окаже по-силен икономически натиск върху Москва. За целта се прицели в продажбите на руски петрол.
Тръмп показва все по-явно разочарование от руския президент Владимир Путин, който не откликва на досегашните американски опити за постигане на мир в Украйна. Затова САЩ се насочиха към налагането на вторични санкции на най-гоолемите купувачи на руски петрол - Индия и Китай.
В сряда Тръмп вдигна митото за внос на индийски стоки в САЩ до общо 50% с мотива, че вносът на петролни продукти от Русия в Индия помага на Кремъл да финансира войната си.
Ню Делхи определи действията на САЩ като "несправедливи, необосновани и неразумни". За момента не е сигурно дали Индия ще склони да ограничи вноса от Русия, преди новата ставка да влезе в сила в края на месеца. Индийската икономика е силно зависима както от Москва, така и от Вашингтон.
Под въпрос е и Китай, който в момента води трудни търговски преговори със САЩ. Въпреки че Тръмп все още не е увеличил митото за Китай, Белият дом обяви в сряда, че ще определи кои други страни внасят петрол от Русия и ще „препоръча на президента по-нататъшни действия, ако е необходимо“.
Но във всеки случай според експерти въвеждането на такива мерки за двете страни може рязко да ескалира напрежението на глобално ниво.
Кой купува най-много
След началото на войната износът на руски петрол се пренасочи от Европейския съюз към Азия и то на ниски цени. По данни на Центъра за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух през последните три години най-много руски петрол са купили:
- Китай - на стойност 158 млрд. долара;
- Индия - на стойност 119 млрд. долара;
- Турция - на стойност 62 млрд. долара;
- ЕС - на стойност 23 млрд. долара (над половината от Унгария).
Затова износът на руски петрол за Китай и Индия има особена тежест за руската икономика и ограничаването на количествата би имало сериозен ефект върху военната машина на Кремъл.
Индия
Индия опитва да поддържа добри отношения както със САЩ, така и с Русия. Премиерът Нарендра Моди твърди, че страната му е неутрална по отношение на войната в Украйна. Решението на Тръмп би могло да го принуди да заеме по-ясна позиция, но не е сигурно в коя посока ще поеме азиатската страна.
Индия внася все повече петрол, тъй като не е голям производител, а икономиката ѝ все повече се развива и населението ѝ вече достигна 1,4 млрд. души. Индия вече е третият най-голям потребител на петрол в световен мащаб, а с бързото нарастване на потреблението се очаква до 2030 г. да изпревари Китай според Международната енергийна агенция. Руският петрол вече представлява над 30% от общия внос на суровината в Индия в сравнение с по-малко от 1% през 2021-22 г.
Основната причина беше, че цените на руския петрол значително спаднаха, след като международните санкции срещу Русия наложиха таван на цените и така ограничиха търсенето на руския петрол.
Индия внася и големи количества природен газ и оръжия от Русия, въпреки че се стреми да увеличи вътрешното производство в областта на отбраната, както и вноса на оръжие от САЩ, Франция и Израел.
Ню Делхи има и добре развити търговски и стратегически отношения със САЩ, които двете страни градят от 2-3 десетилетия. Съединените щати са най-големият търговски партньор на Индия. Износът на страната за САЩ възлиза на над 86 млрд., което съставлява почти 20% от индийската икономика, пише Ню Йорк Таймс.
В същото време Вашингтон вижда Индия като стратегически геополитически партньор заради възможността да противостои на хегемонията на Китай в индо-тихоокеанския регион. Но след като Тръмп обяви новата ставка, Ню Делхи изпрати послание до Вашингтон, като съобщи, че в рамките на следващия месец Моди ще посети Китай за пръв път от 7 години насам.
Китай
Натискът върху Пекин да ограничи количеството петрол, което купува от Русия, се превърна в неочаквана пречка в продължаващите търговски преговори между САЩ и Китай в Стокхолм. Двете най-големи икономики в света се опитват да уредят много от различията си, за да постигнат по-широко търговско споразумение, като крайният срок за това е 12 август.
Напрежението между двете световни сили ескалира значително, след като по-рано тази година Тръмп наложи безпрецедентно високи мита на китайските стоки в опит да намали зависимостта на американския пазар от китайския внос. През последните месеци стойността на таксите се промени неколкократно, като към момента те са 30%.
Китайските власти отказват да намалят покупките на петрол от Русия по време на текущите преговори. В отговор на това американският министър на финансите Скот Бесент повдигна въпроса за възможността за 100-процентно мито.
„Администрацията [на Тръмп] осъзнава колко важни са продажбите на руски петрол на Китай“, каза пред RFE/RL Денис Уайлдър, бивш съветник по въпросите на Китай в Белия дом при бившия президент на САЩ Джордж У. Буш. „Без тях може да се твърди, че руската икономика вече би изпаднала в криза.“
Според анализатори Русия доставя приблизително една пета от изнесения си петрол на Китай.
Уайлдър смята, че е малко вероятно Китай да спре да купува руски петрол, но може да е склонен да ограничи покупките си за кратък период като жест на добра воля, докато Пекин и Вашингтон се опитват да сключат икономическа сделка.
"Възможно е Пекин да реши да намали леко месечния си внос на руски петрол, но не бих очаквал да го преустанови напълно или да обяви публично промяна, ако го направи“, каза Уайлдър.
Дали Вашингтон ще успее да накара Пекин да намали вноса на руски петрол, ще зависи от сложните търговски преговори.
Джо Уебстър, експерт по енергийните отношения между Китай и Русия от Атлантическия съвет, смята, че е по-вероятно Пекин да увеличи покупките на американска енергия, отколкото да намали покупките на руски петрол.
„Увеличаването на [вноса] от САЩ е доста проста стъпка, която [Китай] би могъл да предприеме“, каза той пред RFE/RL. „Намаляването на вноса от Русия е по-голямо предизвикателство, тъй като това все пак би могло да доведе до реални материални загуби за Русия, а Пекин явно не иска Москва да загуби войната.“
Пекин има различни козове, които може да използва срещу САЩ. Един от тях е доминацията му в износа на редки земни елементи, необходими за производството на всякаква електроника – от батерии за електрически автомобили до жизненоважна отбранителна технология.
Но китайските власти също така се притесняват, че САЩ и техните съюзници могат да парализират икономиката на страната, като прекъснат доставките на чуждестранен петрол, което би принудило Китай да инвестира стотици милиарди долари в увеличаване на собственото си производство.
Освен за руския петрол, Вашингтон притиска Китай и за вноса на петрол от Иран, който е обект на санкции от страна на САЩ. В момента Иран изнася над 90% от петрола си за Китай.
Китай е един от най-близките съюзници на Русия. Путин и китайският президент Си Дзинпин обявиха партньорство „без граници“ малко преди началото на руската война в Украйна. Макар Пекин да не е изпратил военна помощ официално, китайски фирми са доставили по-голямата част от продуктите с двойна употреба, които Русия използва и в производството на военно оборудване.
Също така през юли китайският външен министър Ван И каза на първия дипломат на ЕС Кая Калас, че Пекин не може да приеме поражението на Русия във войната, тъй като това би дало възможност на Вашингтон да се фокусира върху Китай. Това изявление беше първоначално публикувано от Саут Чайна Морнинг Пост и по-късно потвърдено от RFE/RL.
Форум