Връзки за достъпност

Извънредни новини

Несигурността продължава. Кои са основните въпроси пред Украйна след сделката за оръжие между САЩ и НАТО


Генералният секретар на НАТО Марк Рюте (вляво) и президентът на САЩ Доналд Тръмп в Овалния кабинет на Белия дом във Вашингтон, 14 юли 2025 г.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте (вляво) и президентът на САЩ Доналд Тръмп в Овалния кабинет на Белия дом във Вашингтон, 14 юли 2025 г.

Европейските съюзници от НАТО се споразумяха със САЩ да купят американски оръжия за Украйна. Но все още стои въпросът дали тази сделка наистина ще даде на Киев това, от което се нуждае през следващите месеци.

В началото на юли НАТО и САЩ постигнаха споразумение европейските съюзници в Алианса да закупят американско оръжие за Украйна.

Въпреки че Германия обяви, че ще изпрати на Киев две системи за противовъздушна отбрана "Пейтриът" възможно най-скоро, остава отворен въпросът дали Украйна ще получи всичко необходимо, за да продължи да се защитава ефективно от руската агресия през следващите месеци.

Сделката, обявена от президента на САЩ Доналд Тръмп и генералния секретар на НАТО Марк Рюте на 14 юли, е на практика продължение на подхода на западните съюзници от началото на руската инвазия: Европа дава на Киев оръжие, с което вече разполага, а след това попълва запасите си с нови оръжия – главно американски.

Голямата разлика сега е, че европейските съюзници трябва значително да увеличат своите доставки, тъй като администрацията на Тръмп досега не е дала заявки за нова военна помощ, с изключение на доставките, обещани от бившия президент Джо Байдън.

Повече разходи в НАТО

Основният въпрос след новата сделка е колко устойчива ще бъде тя. В дългосрочен план Европа ще трябва да закупува все повече оръжие, след като на срещата на върха на НАТО в Хага през юни европейските членки се ангажираха да увеличат разходите си за отбрана на 5% от брутния си вътрешен продукт (БВП) до 2034 г. Оръжията, предназначени за Украйна, ще бъдат ключова част от тези разходи.

През последните три години европейските страни вече увеличиха значително производството си, за да запълнят празнините, като по данни на германския институт "Кийл" към април 2025 г. Европа е надминала САЩ и е доставила общо 72 млрд. евро военна помощ в сравнение с 65 млрд. евро от Вашингтон.

Европейски дипломат, който пожела да не бъде назоваван, коментира пред Радио Свободна Европа (RFE/RL), че сделката със САЩ от юли е най-добрият начин да се запази „ангажираността на американците в Украйна в частност и в Европа като цяло“, тъй като САЩ ще се възползват от очакваното увеличение на разходите за отбрана в Европа.

Макар Европа да е готова да инвестира в собствения си отбранителен сектор, това ще отнеме време. Европейските лидери са решили, че е по-добре да купуват американски оръжия, поне в краткосрочен план.

„Или това, или да оставим Украйна без оръжия“, каза пред RFE/RL служител на НАТО, който пожела да остане анонимен, тъй като не е упълномощен да говори официално. „Мисля, че от европейска страна има осъзнаване, че това трябва да се случи по един или друг начин.“

На 21 юли Украинската контактна група по отбрана, съюз от над 50 държави, включително всички членки на НАТО и няколко външни партньори, се срещна онлайн за пръв път от обявяването на споразумението със САЩ във Вашингтон. Групата, известна още като "Рамщайн", е ключов координатор на доставките на оръжие от Запада за Киев.

На срещата седем държави изразиха интерес да закупят американско оръжие за Украйна, включително Канада, Белгия, Германия, Нидерландия и някои от скандинавските държави.

Шест европейски страни разполагат с противоракетни системи „Пейтриът“.
Шест европейски страни разполагат с противоракетни системи „Пейтриът“.

Резултатът от срещата е, че Украйна ще предостави подробен списък с оръжия, от които се нуждае, като се фокусира по-специално върху противовъздушната отбрана и боеприпасите. От своя страна НАТО ще направи приблизителна оценка на цената за закупуване на това оборудване. По-голяма яснота се очаква, когато групата се събере отново през есента, вероятно за първи път в Украйна.

Основен въпрос сега е колко бързо военното оборудване може да бъде доставено в Украйна. Очаква се европейските страни да доставят 2 милиона 155-милиметрови артилерийски снаряда тази година, а с началото на вътрешното производство в Украйна, подкрепено със западни средства, разликата, причинена от липсата на американски износ, може да бъде покрита.

Търсене на "Пейтриът"

С противовъздушната отбрана нещата стоят по друг начин. В Украйна има остър недостиг на такова оборудване, по-конкретно на системи "Пейтриът".

Киев вече е получавал и европейската алтернатива на противоракетната система "Пейтриът" – френско-италианската SAMP-T, като Рим наскоро обяви, че през есента ще изпрати трета. Но според дипломати от НАТО, производството както на необходимите прехващачи, така и на цялата система отнема повече време в сравнение с "Пейтриът". Също така Киев постави под съмнение ефективността на европейската система.

Когато Тръмп и Рюте се срещнаха във Вашингтон, за да обявят сделката на 14 юли, американският президент спомена, че 17 системи "Пейтриът" могат да бъдат подготвени за продажба на Украйна.

Миналата седмица Германия обяви, че в близко бъдеще ще изпрати две такива системи в Украйна, но не е ясно откъде ще дойдат останалите. Шест европейски държави – Германия, Гърция, Нидерландия, Полша, Румъния и Испания, в момента експлоатират системи "Пейтриът", но тези се опасяват, че споделянето на това оборудване с Украйна ще остави собственото им въздушно пространство незащитено.

Двата основни производителя на "Пейтриът" - "Локхийд Мартин" и „Рейтиън“, увеличават производството си, за да отговорят на европейското търсене, но Украйна, която е под постоянен руски обстрел, вероятно няма да се възползва от това в близкото бъдеще.

Форум

XS
SM
MD
LG