Татяна Ваксберг е главна редакторка на Софийското бюро на Радио Свободна Европа от 2018 година. Работила е в БНТ, Радио Свободна Европа, Радио Свобода, Дойче веле и Le Courrier des Balkans. Била е кореспондентка в Хага и Вашингтон.
Прокуратурата обвинява трима души, действали против руските интереси. Това вече се е случвало, но не и в момент като днешния, когато светът преобръща нагласите си. Допреди година с Москва се водеше диалог. Днес Русия нападна една държава, а десетки други обяви за вражески.
С кого да говори светът за Русия след Путин? Отговорът дойде в началото на февруари. Германия съобщи, че на Мюнхенската конференция по сигурността Русия ще бъде представена не от президент или външен министър, както е било досега, а от четирима души, които нямат формална власт и живеят в изгнание.
Руската окупация идва в Украйна заедно с паметници на Ленин и съветски знамена. Но нали Путин започна войната в името на империята, а не на комунизма? Той даже обвиняваше Ленин за "създаването" на Украйна. Може да не си личи веднага, но има пряка връзка между имперското и комунистическото.
Ако Украйна получи новото оръжие, което ѝ обещават страните от НАТО, тя би могла да си върне териториите, завзети през 2022 г., но надали и земите, откъснати през 2014 г. Това е общата оценка на песимисти и оптимисти сред експертите.
Звяр разкъсва жертвата си, а виновен излиза глашатаят в гората. Разказал е невярно историята. Това стана в Украйна, след като Русия унищожи жилищен блок в Днипро и уби 45 души. Но виновен излезе и Олексий Арестович, съветник в украинското президентство. Той беше казал нещо невярно за ракетния удар.
Русия е в разгара на войната си срещу Украйна, а точно сега сменя военни началници. През тази седмица генерал Сергей Суровикин беше свален от поста командир на руските сили в Украйна и заменен направо с шефа на руския Генерален щаб генерал Валерий Герасимов. Какво означава това?
Няма нужда да се пита Москва защо издирва Христо Грозев. Отговорът идва сам, ако се отвори повече от една статия на „Белингкат“: защото разрушава мита за всесилните руски служби. Показва ги кръвожадни, но нелепи и смешни. Като обирджиите в „Сам вкъщи“, които оставят навсякъде визитната си картичка.
Всички търсят отговор на този въпрос, а точно на него няма кой да отговори. Нека рискуваме докъдето е възможно: През 2023 може да свършат само военните действия. Войната ще си остане, и то за години напред. Ето защо.
Ако науча нещо непоносимо и веднага го забравя, то къде по-късно да търся проблема? „По-късно“ е времето, в което други хора заговорят за непоносимото. Как да реагирам тогава, да кажа ли "не знаех"? Да кажа, че „не е вярно“? Или да открия онази спирачка, която ме е спряла да чуя навреме?
Заредете още
