Траур, протести, пробив на националисти. Как Сърбия отбеляза една година от трагедията в Нови Сад

Десетки хиляди хора се събраха в сръбския град Нови Сад в събота, за да отбележат първата годишнина от срутването на покрива на жп гарата в града, предадоха международните агенции.

На 1 ноември Сърбия отбелязва национален ден на траур заради трагедията, която отне живота на 16 души и предизвика най-големите антиправителствени протести в страната от десетилетия насам. Според протестиращите корупционни практики са довели до некачествено строителство на гарата.

Протестите бяха поведени от студентско движение, но през последните месеци националистически и крайнодесни групи правят опити да се наложат в тях.

В петък сръбският президент Александър Вучич, срещу когото студентите протестират, призова за мирни възпоменателни церемонии.

„Разбирам, че в скръбта си някои хора търсят утеха в събирания. Всеки скърби по начина, който смята за най-добър. Стига да се прави мирно, аз напълно подкрепям това“, каза Вучич.

В събота знамената са спуснати наполовина в цялата страна, а обществените телевизии променят програмата си, за да отразят годишнината. Развлекателните събития са отложени в съответствие с правителствен указ, който беше публикуван по-рано тази седмица.

Кадър от дрон показва хората, които се събират около гарата в Нови Сад на първата годишнина от трагедията. 1 ноември 2025 г.

Събитията, с които се отбелязва годишнината в събота, започнаха с 16 минути мълчание в памет на 16-те жертви точно в 11:52 ч., часа на срутването на козирката. Хората в Нови Сад също така положиха венци и запалиха свещи пред гарата.

Денят на национален траур идва, след като студентски и граждански групи обявиха допълнителни митинги в Нови Сад и столицата Белград, за да почетат жертвите и да призоват за прозрачност в разследването на инцидента.

Митинг по повод годишнината от инцидента в Нови Сад, 1 ноември 2025 г.

Демонстрациите през последната една година се отличават с ангажимент за политическа неутралност, като се фокусират върху призиви за задълбочено разследване и поддържане на дистанция както от управляващите, така и от опозиционните партии.

Но срещу протестиращите имаше множество случаи на насилие и репресии. Полицията задържа стотици хора и използва сълзотворен газ и палки, за да разпръсне митингите.

В навечерието на възпоменателната церемония Вучич се извини на протестиращите студенти, след като преди това заплашваше с масови арести и редовно ги наричаше „терористи“, инструктирани от Запада да го свалят от власт и да унищожат Сърбия.

Възпоменателни венци в памет на жертвите на инцидента в Нови Сад, 1 ноември 2025 г.

„Казах някои неща, за които сега съжалявам“, каза Вучич в телевизионно обръщение, в което призова за диалог. Студентите отхвърлиха извинението и повториха искането си за сваляне на правителството и нови избори.

„Няма да ни разделите“

Под мотото „Няма да ни разделите“ студенти от Санджак, регион в югозападната част на Сърбия, проведоха 400-километров протестен поход до Нови Сад, където пристигнаха в събота, за да отбележат годишнината.

Церемонията по посрещането продължи повече от четири часа. Най-голямата група – близо 4000 студенти, които бяха изминали около 80 км от Белград – влезе в Нови Сад малко преди полунощ.

„Усещането е невероятно – толкова много хора, толкова положителна енергия и любов. Това не може да се опише с думи. Просто трябва да се преживее“, каза Мария, студентка от Нови Пазар, пред балканската редакция на Радио Свободна Европа (RFE/RL).

Владимир Лекич, който идва от Младеновац близо до Белград, за да посрещне студентите в Нови Сад, каза пред RFE/RL, че в „нормалните страни“ исканията на протестиращите „отдавна щяха да бъдат удовлетворени и демонстрациите вече щяха да са приключили“.

„Тук хората трябва да дадат и последната си капка сила, за да постигнат нещо. Това е голяма жертва от страна на студентите – ще видим какво ще излезе от това“, каза той.

Кадър от митинга в Нови Сад по повод годишнината от срутването на козирката на жп гарата в града, 1 ноември 2025 г.

По време на по-ранните масови протести през март президентът Вучич призна „огромната негативна енергия и гняв“, насочени към властите, и каза, че „ще трябва да се променим“.

Но студентските групи не се успокоиха и продължиха да протестират заради липсата на напредък по реформите и по поемането на отговорност от виновните за трагедията в Нови Сад.

Опити за завой надясно

Докато сръбските студенти отбелязват първата годишнина от инцидента в Нови Сад, има признаци, че крайнодесни и националистически групи се опитват да проникнат и дори да „отвлекат“ протестното движение.

Исканията за политическа отговорност, последвани от призиви за оставката на Вучич и нови избори, бяха допълнени от силна реторика против Косово.

Косово е бивша сръбска провинция, населена предимно с етнически албанци. Тя се отдели от Сърбия с война през 1998-1999 г. Близо 10 години по-късно Прищина обяви независимостта си, но Белград не я призна.

Сърбия насърчава етническите сърби в северната част на Косово да се противопоставят на управлението в страната, а напрежението между двете страни периодично ескалира.

Първият голям завой надясно в антиправителствените протести след трагедията в Нови Сад настъпи на 28 юни – годишнината от битката при Косово поле през 1389 г. Това е дата с голямо значение в сръбската политика, която националистите използваха, за да оправдаят войните, последвали разпадането на Югославия през 90-те години на миналия век.

По време на протеста на този ден говорителите призоваха да се „защити сръбският народ“ извън границите на страната, очевидно имайки предвид големите етнически сръбски общности в Косово и Босна и Херцеговина.

„Ораторите бяха избрани, за да подчертаят както разнообразието на движението, така и идеята за национално единство“, каза пред RFE/RL студент от Белград, който пожела да остане анонимен.

Други хора, които участваха в протестите, се почувстваха отблъснати от реториката.

„Това не са ценностите, които подкрепям. Ако искат моята подкрепа или гласа ми, трябва да се дистанцират ясно от тази реторика“, каза жена, която се представи като Милица.

Милош, мъж на около 50 години, който участва в антиправителствени протести от 90-те години насам, каза, че е разбрал речите като „популистки ход – опит да се достигне по-широка аудитория преди евентуални избори“.

„Повечето сме тук с една цел“

Малко след протеста на 28 юни резолюция на Европейския парламент осъди това, което нарече „националистически наративи“ в части от протестното движение в Сърбия.

„Десницата определено се опитва да поеме контрола над протестите, но тя не е толкова голяма. Просто е по-шумна и по-добре организирана“, каза пред RFE/RL Душко Радосавлевич, професор в юридическия и бизнес факултет на Университета в Нови Сад.

Той добави, че появата на екстремистки групи на демонстрациите често е инсценирана.

„Това често са провокации, организирани от службите за сигурност, които се плащат от държавата, с цел да се създаде объркване“, каза той.

„В едно разделено общество като нашето много студенти все още не могат да разграничат здравословния патриотизъм от национализма“, каза Борис Койчинович, студент по философия от Нови Сад.

Той припомни как националисти са отнемали знамената на Европейския съюз (ЕС) от протестиращите, но добави:

„Смятам, че повечето сме тук с една цел – да изградим здравословно общество.“

"Като освободители". Какво кара студентите в Сърбия да продължават протестите