Защо Франция, Великобритания и Канада обявиха, че може да признаят държавата Палестина

Първо Еманюел Макрон каза, че през септември Франция ще признае държавата Палестина.

Само няколко дни по-късно готовност да направят същото обявиха още двама лидери на страни членки на НАТО и Г-7 – премиерите на Великобритания Киър Стармър и на Канада Марк Карни.

Макар че евентуалните действия на Лондон и Отава са под условия, присъединяването им към заявката на Париж беше определено като сериозен удар срещу Израел.

Това се случва на фона на продължаващия конфликт в Газа, който, по данни на местните здравни власти, контролирани от групировката Хамас, е довел до смъртта на над 60 000 души. Заедно с това Израел ограничава изпращането на хуманитарна помощ в анклава, където има остър недостиг на храна, а според редица международни организации и огромен глад. Тел Авив отрича.

Кризата е резултат от блокадата и войната, която Израел води срещу Хамас - организация, обявена за терористична от ЕС, САЩ и други страни. Войната започна, след като през октомври 2023 г. Хамас нападна Израел, уби близо 1200 и отвлече около 250 души като заложници.

Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху реагира остро срещу действията на лидерите на Франция, Великобритания и Канада и ги определи като „награда за чудовищния тероризъм на Хамас и наказание за неговите жертви“.

Преди година Испания, Ирландия и Норвегия вече признаха държавата Палестина, а за това говорят и други от членовете на ЕС.

Остра реакция дойде от друг член на Г-7 – САЩ. Президентът Доналд Тръмп дори каза, че решението на Карни да подкрепи признаване на палестинска държава прави постигането на ключовата търговска сделка между Вашингтон и Отава „много трудна за постигане“.

Какво е значението на акт като признаването на Палестина като държава и ще осигурят ли заявките за това жадуваното примирие, което да доведе до спасение за близо 2 млн. души, които живеят в Газа?

Какво означава една държава да бъде призната?

Критериите за държавност са съставени през 30-те години на миналия век. Те включват четири основни елемента – постоянно население, определени териториални граници, правителство и възможност за упражняване на международни отношения.

Признаването на една държава идва в момент, в който тя може да изпълни тези критерии, но това може да се случи дори когато изпълнението на някои от тях се оспорва.

Според експерти по международно право дори когато има формално изпълнени условия, те могат да бъдат интерпретирани, а признанието на държава - отхвърлено.

В сряда Би Би Си съобщи, че група от членове на Камарата на лордовете, част от които са и високопоставени британски юристи, са предупредили Стармър, че признаването на държавата Палестина би било нарушение на международното право.

Според тях липсва именно изпълнение на ключовите критерии.

„Палестинската държава не изпълнява законовия критерий за признаване на страна, по-точно определена територия, постоянно население, ефективно правителство и възможност да поддържа отношение с други страни“, пише в писмото, цитирано от Би Би Си.

Какво може да означава признанието на държавата Палестина?

Заради дългогодишния спор, прерастващ във въоръжени сблъсъци с Израел, държавата Палестина няма ясно определени граници, столица или армия. Дори Западният бряг, който е част от Палестинската автономия, призната през 90-те години, е под военна окупация от страна на Израел. Властта там не контролира изцяло нито територията, нито населението си.

Държавата Палестина е официално призната от 147 от общо 193 страни членки на ООН. До съвсем скоро почти нито една западна страна не беше признала Палестина, като първа това направи Швеция през 2014 г.

Войната в Газа обаче промени всичко и все повече държави признават или обявиха намерение да признаят Палестина.

Територията е най-проблемният за изпълнение от критериите за признаване, тъй като признатите граници на Палестина включват освен Западния бряг и Газа, още и Източен Йерусалим. Това са границите отпреди войната от 1967 г., след която Източен Йерусалим е на практика анексиран от Израел, Западният бряг е под пълна окупация, а днес това е валидно и за Ивицата Газа.

Трите части на Палестина не са и представлявани от едно обединено правителство. До преди началото на войната в Газа там управляваше Хамас. В Западния бряг т.нар. Палестинска автономия е частично управлявана от Фатах.

Заради това експерти се обединяват, че евентуалното признаване на Палестинска държава сега ще има повече политически и символичен, отколкото реален резултат за случващото се на място.

Все пак международното признание се смята за сериозен политически натиск върху Израел, който може да загуби важната подкрепа на много от най-влиятелните страни. Така например, ако Франция и Великобритания признаят палестинската държава, това ще означава, че четири от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, които имат право на вето върху всички решения, ще са предприели подобен ход.

„Решението на Франция е и противодействие на опитите на Тел Авив да изтрие възможността за създаване на държава Палестина“, казва пред Евронюз Мартин Конъхи, директор на Middle East Project в Брюксел.

Според експерти по международно право, освен всичко друго, признанието на Палестина може да доведе до цялостно предоговаряне на отношения с Израел и нужда от гаранции, че Тел Авив няма да нарушава политическата и териториална независимост на съседа си.

Условията към Израел

Когато обяви, че Франция ще признае Палестина през септември, Еманюел Макрон отправи апел за осъществяването на т.нар. решение за две държави, залегнало в резолюция на ООН от 1947 г. То включва палестинска държава, която съществува на територията на Ивицата Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим.

Решението за двете държави обаче се отхвърля категорично от Израел, а към днешна дата и от най-могъщия ѝ съюзник САЩ.

И докато Франция твърди, че целта е установяването на траен мир, Великобритания и Канада поставят много конкретни условия на Израел.

Киър Стармър поиска от израелския премиер Бенямин Нетаняху решаващи стъпки за спирането на „катастрофалната“ ситуация в Газа, постигане на примирие, изпълнение на решението за две държави от 1947 г. и прекратяване на окупацията на Западния Бряг.

„Нашата цел остава безопасен и сигурен Израел заедно с жизнеспособна и суверенна държава Палестина, но в момента тази цел е под напрежение както никога досега“, каза Стармър.

В четвъртък Марк Карни каза, че конвенционалният подход за постигането на решение с две държави вече е нереалистичен - както заради позицията на Хамас, която отрича правото на Израел да съществува, така и заради действията на Израел срещу палестинска държава.

Освен към Израел, той постави и условия за реформи в Западния бряг.

Отава, както и Париж и Лондон, се обявява и за провеждане на избори в Газа, на които обаче Хамас и нейни представители да не бъдат допускани да участват.