Какво ще стане с "Лукойл" в България след санкциите на САЩ

Може ли най-големият производител на горива в България да спре да работи?

Има реален риск от такъв сценарий след 21 ноември – датата, на която започват да се прилагат санкциите на САЩ срещу „Лукойл“ и дъщерните ѝ дружества. Това е срокът, в който всички, които поддържат бизнес отношения с компании от групата, трябва да ги прекратят, ако не искат да попаднат самите те под санкции от Вашингтон.

Руската компания е ключов играч на българския пазар с горива, а санкциите засягат и българския ѝ бизнес.

„Лукойл“ притежава петролната рафинерия в Бургас, която е най-големият производител на горива в България. Евентуално спиране на работата ѝ би имало огромни последствия не само за страната, но и за целия регион.

Българското правителство си постави за цел рафинерията да продължи да работи. Но не казва как смята да постигне това, а само че тепърва ще прави план.

Експерти говорят за три варианта:

• България да поиска изключение от санкциите,
• държавата да поеме контрола над рафинерията,
• „Лукойл“ да я продаде.

Но всички те вървят с условия.

Какво притежава „Лукойл“ в България

„Лукойл“ е собственик на най-голямата петролна рафинерия в България през дружеството си „Лукойл Нефтохим Бургас“.

Според доклади на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) „Лукойл Нефтохим Бургас“ има господстващо положение в България при вноса, преработката и съхранението на петрол и петролни продукти. Под предлог, че данните представляват търговска тайна, КЗК заличава конкретните числа в докладите си.

От данни, които могат да се видят само в един доклад на КЗК от 2016 г., става ясно, че дружеството има дял между 50 и 60% от пазара на производство и внос на бензин и дизелово гориво в страната.

Заради този факт всички експерти са единодушни: евентуално спиране на работата на рафинерията би имало огромен ефект върху българския пазар.

Отделно дъщерните дружества на „Лукойл“ в България притежават данъчни складове за горива. Общият им капацитет е в пъти по-голям от този на останалите фирми в сектора.

Според справка на Министерството на финансите за 2022 г. общият капацитет на данъчните складове за бензин на „Лукойл-България“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“ е над 314 млн. литра, а този на всички останали фирми, взети заедно – над 88 млн. литра – тоест двете фирми държат близо 80% от капацитета. При дизела делът е над 65%.

Това включва и складовете, свързани с най-голямото пристанище за внос на горива в България – „Росенец“. Самото то се управляваше от „Лукойл“ на концесия до 2023 г., когато тя беше прекратена. Но данъчните складове и друга свързана инфраструктура останаха собственост на българско дружество на руската компания.

Затова според експертите, с които Свободна Европа говори, заобикалянето на инфраструктурата на „Лукойл“ при внос би било много трудно.

„Лукойл“ има и над 200 бензиностанции в България, но това е малък дял от всички над 3400 обекта за продажба на горива на дребно.

Как санкциите удрят „Лукойл“ в България

Санкциите на САЩ засягат българските дружества на „Лукойл“, защото предвиждат всички финансови институции, които извършват транзакции за санкционираните, да подлежат на вторични санкции.

Това значи, че всяка банка, която обслужва фирми от групата на „Лукойл“, може да е заплашена от мерки от страна на Вашингтон, включително забрана за отваряне или поддържане на кореспондентска сметка в САЩ – на практика забрана за работа с американската валута долар.

Освен банките, под риск от вторични санкции от САЩ са всички фирми, които участват в сделки със санкционираните.

До 21 ноември е в сила преходен период, през който контрагентите на санкционираните трябва да прекратят взаимоотношения с тях, за да избегнат санкции.

Тези мерки вече засягат българските дружества на „Лукойл“.

„Медиапул“ съобщи, че „Лукойл-България“ е била предупредена от „УниКредит Булбанк“ да спре да използва сметките си там до 21 ноември. По информация на изданието фирмата е пренасочила плащанията си към българската „Интернешънъл Асет Банк“.

Ако не намерят начин да извършват всичките си плащания във валути, различни от долар, и през банки, които не се опасяват от санкции от САЩ, българските дружества на „Лукойл“ няма да могат да изпращат и получават пари след 21 ноември.

Повечето сделки със суров петрол на международния пазар се извършват в долари, тоест рафинерията няма как да си осигурява суровина, от която да произвежда гориво.

Освен това под въпрос е как ще се извършват продажбите. По-голяма част от продукцията на рафинерията се продава на други дружества от групата „Лукойл“, но те също са под санкции и не е ясно как ще продават на трети фирми.

Свободна Европа няколко пъти изпрати въпроси до дружествата на „Лукойл“ в България за ефекта на санкциите върху работата им, но не получи отговор.

Какви са вариантите

„Лукойл“ може да се опита да заобиколи санкциите, като работи със свързани дружества по цялата верига – от внос на нефт, през преработка до продажба, и като използва услугите на банки, които не поддържат отношения със САЩ.

Но ако не успее, под въпрос е дали изобщо ще може да продължи да работи.

Има три варианта това да стане, но всеки от тях върви с условия.

• Първа възможност: изключение от санкциите

Един вариант е българското правителството да поиска от САЩ изключение, т.нар. дерогация, от санкциите за рафинерията. Но няма информация София да го е направила, а и няма гаранция, че американските власти биха го одобрили.

Бившият министър на енергетиката Александър Николов каза пред Нова телевизия, че изключение може да има само ако се гарантира, че се изпълняват целите на санкциите.

„Тоест че „Лукойл“ в България няма да финансира военната агресия“ на Русия, каза той.

Това няма как да стане без промени в управлението или собствеността на дружеството.

Германия е пример за държава, която е поискала изключение за своите рафинерии, собственост на другата санкционирана от САЩ руска петролна компания – „Роснефт“. Но след началото на руската инвазия в Украйна Берлин постави активите на руската компания под специален надзор и сега те се управляват от германския енергиен регулатор, а приходите не отиват в Русия, а остават блокирани.

• Втора възможност: въвеждане на особен управител

Българската държава може да постъпи по подобен начин.

Законът дава право на правителството да назначи т.нар. особен търговски управител на „Лукойл Нефтохим Бургас“ – фигура, която да управлява компанията от името на държавата.

Особеният управител трябва да контролира цялата оперативна дейност на компанията – да поръчва от нейно име нефт и да продава горива. Постъпленията от дейността ѝ за този период трябва да отиват в специална банкова сметка, в която да стоят, докато са в сила санкциите.

Но за да работи този вариант, особеният управител трябва да представлява държавна структура, която да има пари да купува петрол и да може продава горива на пазара.

Възможността за назначаване на особен управител беше спомената от премиера Росен Желязков в първите часове след новината за санкциите, но оттогава няма информация правителството да е направило стъпки в тази посока.

• Трета възможност: продажба

Третият вариант е смяна на собствеността на рафинерията и другите активи на „Лукойл“ в България. Руската компания сама съобщи, че търси купувачи за международните си бизнеси.

Въпросът е има ли кандидати да купят активите ѝ и може ли да има сделки за толкова кратък срок.

За продажба на рафинерията в България се говори от 2023 г., но до момента няма информация да има преговори в напреднал етап. Възможно е българските дружества да станат част от по-голяма сделка, която да включва и активи в други страни.

За да има сделка, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ трябва да даде изключение от санкциите.

В България продажбата на активи на „Лукойл“ ще става с решение на правителството, но само при налично положително становище на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), реши парламентът преди дни.

При евентуална сделка би било важно кой е купувачът. Санкционираната от САЩ „Газпром Нефт“ продаде част от дела си в сръбската петролна компания NIS. Но купувачът беше свързана фирма и NIS не получи изключение от санкциите.