През 2021 г. Москва изпраща в затвора руския опозиционер Алексей Навални. Това е моментът, в който тя си казва, че трябва да напусне страната си. Тя не е сама в това решение – над 1000 руснаци го взимат още преди да дойде агресията срещу Украйна.
В този момент на бягство от кремълския режим Ксения Елисеева не е и подозирала, че ще дойде момент, в който европейска държава ще използва точно името на Навални, за да ѝ откаже закрила. Тази страна е България.
„Ти не си Навални“, казва съдийка от Административния съд в София град (АССГ) на, когато отхвърлят опита на Ксения Алексеева да обжалва решението на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) за нейния статут.
Вижте също "Азбуката си е с мен". Как Кремъл създаде нова политическа емиграцияТя е на 28 години, а последните 3 от тях прекарва в България, където участва в протести против властта на Владимир Путин и срещу войната му в Украйна.
Завършила е стоматология и психология в Русия. В града, в който жишвее, преди да напусне, има семейство, приятели и живот, който през 2021 г. изоставя не защото иска, а защото трябва.
Тогава тя мисли, че това е само временна мярка, но се оказва постоянна.
„И сега вече три години не съм в моята страна и мисля за това, което се случва там, всеки месец става все по-лошо и по-лошо, и виждам, че сега със сигурност не мога да се върна, без да вляза в затвора или да бъда убита“, казва Ксения пред Свободна Европа.
В България обаче пред нея се появява проблем – Държавната агенция за бежанците не смята, че има причина тя да получи убежище в България. Решението е обжалвано няколко пъти пред Административния съд – София (АССГ) и Върховния административен съд (ВАС), но безуспешно.
Решение, което не е взето за един ден
Преди да замине за България, Ксения живее в Ростов на Дон – на 30 километра от украинската граница. В края на 2021 г. и няколко месеца преди началото на войната на Русия срещу Украйна вижда струпването на войски и техника по границата на страната.
За пръв път обаче забелязва, че ситуацията в страната ѝ се влошава още през 2018 г. Тогава участва в протести срещу това, че независими кандидати не са допуснати до президентските избори. Те са спечелени от настоящия президент на страната Владимир Путин с 87%, но според независими наблюдатели вотът е белязан от системни измами.
„Това беше голям знак, че нещо не е наред“, казва тя и добавя – „всяка година ставаше по-лошо и по-лошо“.
Следват отравянето на опозиционера Алексей Навални през 2020 г. и арестуването му през 2021 г. след завръщането му в Русия. Същевременно Ксения забелязва, че натискът върху протестите се увеличава.
Вижте също "Ще липсвам от всички снимки". Как Навални посрещна смърттаТе често са разпръсквани от полицията 5-10 минути след началото им.
„Разбирахме, че това е моментът, в който трябва да избягаме, да се скрием и т.н., да се престорим, че просто минаваме оттам. По това време бях по-малко смела, предполагам. Бях доста уплашена, че ще ме хванат, така че се стараех да бъда внимателна по време на протеста“, казва тя.
През цялото това време мисълта за заминаването не я напуска, но тя смята, че има време. В края на 2021 г., когато забелязва струпването на войски и техника на границата с Украйна, разбира, че моментът е настъпил.
„Не беше решение, взето за един ден, а в продължение на години. От друга страна се надявах, че ще се преместя за кратко, че нещо ще се промени, че нещо ще стане по-добре“, казва тя.
Пътят към България
Първоначално Ксения намира убежище в Полша, но след началото на войната визата ѝ не е удължена. Тогава получава туристическа виза за България.
В България Ксения открива не само убежище, но и възможност да продължи работата си – и да вдигне глас срещу режима, от който бяга. Първоначално започва като фрийлансър.
„Беше лесно да работя от компютъра си за целия свят, без връзка с държавата, в която се намирам, защото не знаех в коя държава ще бъда на следващия ден.“
Ксения Елисеева
Скоро след пристигането си в София намира и съмишленици. Свързва се със сдружение „За свободна Русия“ – общност от руски активисти в изгнание, които организират протести и кампании срещу войната в Украйна и управлението на Владимир Путин.
С течение на времето Ксения разширява и работата си – започва да организира събития с украинци и други руски емигранти. Част от тях са благотворителни и доброволчески, като инициативи за Червения кръст.
Съдебната битка
След началото на пълномащабната война срещу Украйна тя подава молба за международна закрила, като се аргументира с участието си в антивоенни протести, критиките към режима на Путин и реалната заплаха от репресии, ако се върне в страната.
От ДАБ обаче получава отказ. Свободна Европа попита ДАБ какви са причините за отказ, както и как се извършва оценката на риска при завръщане в Русия, но до публикуването на този материал не беше получен отговор.
„Бях изплашена. Защото не знаех какво да правя по-нататък“, спомня си Ксения.
Въпреки това тя не се отказва и обжалва решението.
АССГ отхвърля иска ѝ, но Върховният административен съд го уважава. След това делото е върнато за повторно разглеждане на първата инстанция, където се случва обратното - Административният съд София-град отсъжда в нейна полза. АССГ потвърждава, че би било опасно за Ксения да се завърна в Русия заради „основателни опасения от преследване, основано на политическо мнение”.
Делото обаче отново стига до ВАС, който постановява окончателен отказ.
„Решението е както скандално, така и съкрушително за мен. Съдът твърди, че политическата ми активност е неискрена, че уж е предприета единствено за да получа статут“, казва Ксения.
Вижте също Биолаборатории в Украйна и оръжия за Сирия. Коя е Диляна Гайтанджиева, за която се твърди, че работи с ГРУ„Това наистина e много шокиращо за мен по отношение на някаква форма на сигурност в съдебната власт, защото става въпрос за един и същ човек, за една и съща фактология, която обаче е тълкувана по два различни, противоположни начина от един и същи съд в зависимост от състава на съдиите“, казва адв. Диана Радославова от Центъра за правна помощ „Глас в България“.
ВАС казва, че активизмът на Ксения в България не може да достигне до руските граждани, защото там има информационно затъмнение, без да отчита факта, че руските власти може да следят за подобна дейност.
В началото на миналата седмица Ксения и адвокатите ѝ подават нова молба към ДАБ, като агенцията трябва да се произнесе по нейната допустимост в рамките на 14 дни.
„За нея път назад няма, тоест не е опция връщането ѝ в Русия. Вярваме, че България няма да я върне принудително с оглед на стеклите се обстоятелства. Въпросът е какво ще се случи от тук нататък“, казва адв. Радославова.
Все пак Ксения се надява един ден да може да се върне в страната си. Но когато това е безопасно.
„Надявам се, че един ден, когато Русия стане свободна и безопасна за хора като мен, ще мога да отида там, за да видя семейството си“.