Операция "Източен страж". Как НАТО засилва отбраната си срещу заплахата от Русия

Два дни след безпрецедентното нахлуване на дронове от Русия над полска територия на 10 септември, НАТО разкри своя отговор - операция "Източен страж".

Мисията стартира веднага на 12 септември, но ще бъде допълнително разработена през следващите седмици. Идеята на военния алианс е да се укрепи позицията, свързаността и гъвкавостта му по целия източен фланг.

Въпреки че фокусът на операцията в момента е върху руските дронове и географски попада върху Полша, тя е многодоменна, тоест – участват сухопътни, морски и въздушни сили. Основната ѝ цел е да попълни пролуките в отбраната на съюзниците от Северно до Черно море.

Ясно е, че "Източен страж" ще се разгърне само на територията на НАТО, което означава, че няма планове за навлизане и защита на небето над Западна Украйна.

Макар че Киев би приветствал подобен ход и се защитава от набезите на руски дронове много по-отдавна, много съюзници от алианса все още се опасяват, че това може да ги доближи до директен конфликт с Кремъл.

Интегрирана система

Ключовата цел сега е да се премине към интегрирана система за отбрана.

Преди това отделни съюзници от НАТО провеждаха въздушно патрулиране на различни места, като алиансът предоставяше допълнителна подкрепа за всеки отделен случай, в зависимост от оценката на заплахата.

Идеята сега е да има повече ресурси, свързани помежду си по целия източен фланг – било то ракети или технологии за борба с дронове.

Това е вдъхновено от друга подобна операция – "Балтийски страж", която беше стартирана по-рано тази година в отговор на редица предполагаеми подводни саботажни дейности на Москва в Балтийско море.

Служители на НАТО, с които Радио Свободна Европа (RFE/RL) разговаря при условие, че няма да ги назовава, оценяват тази операция като успешна. Доказателство за това е, че напоследък не е имало опити за прекъсване на кабели или друга инфраструктура в региона.

И макар че ще бъде по-трудно да се предотврати навлизането на всички дронове на територията на НАТО, идеята тук е, че засиленото присъствие ще накара "Русия да се замисли два пъти, преди да направи нов опит".

Съюзниците се включват

Осем държави вече се присъединиха към "Източен страж" и предоставиха ресурси на разположение на върховния главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО (SACEUR) ген. Алексъс Гринкевич. Очаква се и други да последват техния пример.

Франция беше първата, която се включи с три изтребителя Rafale и военнотранспортен самолет Airbus A400M, които ще бъдат разположени в Полша.

Великобритания ще изпрати някои от своите изтребители Typhoon в отбранителни мисии в полското небе, а Германия премести четири от своите самолети Eurofighter по-близо до източния си съсед, готови да извършват бойни действия във всеки един момент.

Италия и Дания също сигнализираха, че предоставят изтребители. Освен това Копенхаген разположи военен кораб в източната част на Балтийско море.

Испания и Швеция също ще допринесат, а Чехия разполага някои войски от специалните си сили в Полша и изпраща три хеликоптера.

Главнокомандващият обединените сили на НАТО ген. Алексъс Гринкевич.

Две неща се открояват.

Първо, липсата на американски принос към "Източен страж" засега.

Когато беше попитан за това по време на брифинг, Гринкевич полушеговито отбеляза, че "що се отнася до американските военни активи... аз съм тук и съм ангажиран". След което добави, че "ангажиментът на САЩ към интегрираната военна структура на алианса остава".

На 21 септември, когато репортери го попитаха дали би помогнал за защитата на Полша и близките балтийски държави, ако провокациите от Москва продължат да ескалират, американският президент Доналд Тръмп отговори: "Да, бих. Бих."

Факт е, че Съединените щати имат над 10 000 войници, разположени в Полша, и този брой може дори да се увеличи.

Въпреки че има широко разпространени съобщения за преразпределяне на американски военен персонал от Европа към Азия, служители на НАТО заявиха неофициално пред RFE/RL, че не са получавали никакви индикации, че броят на войските на източния фланг ще бъде намален скоро.

Опасения за разходите

Вторият проблем, който се откроява, е, че участието в "Източен страж" досега се фокусира в използване на изтребители и друго скъпоструващо оборудване.

Именно това е една от критиките към полския и натовския отговор след руската провокация от 10 септември – че многомилионни изтребители се изпращат срещу евтини дронове.

Докато някои европейски служители признават, че Варшава иска "демонстрация на сила", други признават, че това не е икономически устойчиво в дългосрочен план.

На този фон неназован представител на НАТО коментира ситуацията по следния начин: "Разбира се, ние признаваме, че най-добрият начин за победа над дронове не е с много скъпа ракета, изстреляна от много, много скъп самолет."

Така че, "Източен страж" е до голяма степен временна мярка, докато не стане реалност потенциалната "стена срещу дронове", допълвайки мерките за отбрана, които вече съществуват.

НАТО ще има водеща роля в изграждането на такава система, а предвид сигналите от ЕС, че има за готовност да я финансира, изглежда все по-вероятно проектът да се осъществи. В най-добрия случай обаче, това може да се случи след две до три години.

Междувременно военният алианс разглежда пионерската работа на Латвия с акустични сензори, които откриват дронове по-бързо, както и нови боеприпаси, които позволяват на самолетите да използват по-евтини оръжия. И двете биха могли да започнат да се използват доста бързо.

Мобилните огневи екипи са друг модел, който НАТО би могъл да адаптира от опита на Украйна. Киев използва тези малки, бързо движещи се части, въоръжени с картечници или преносими системи за противовъздушна отбрана, с нарастващ успех на бойното поле.

Както Гринкевич коментира, когато беше притиснат от медиите след представянето на "Източен страж": "Време е да погледнем по нов начин на това. И ние винаги се учим. НАТО е организация, която се учи."

Кой изпраща войски в Украйна