Нетаняху и Западният бряг. Защо Тръмп предупреди, че няма да позволи на Израел да го анексира

"Няма да позволя на Израел да анексира Западния бряг. Стига толкова. Това трябва да спре."

С тези думи американският президент Доналд Тръмп отговори на репортери късно в четвъртък, малко преди пристигането на своя съюзник - премиера на Израел Бенямин Нетаняху, в САЩ. Това се случи, след като през последните дни се появиха редица твърдения, че Нетаняху може да обяви официално анексиране на Западния бряг по време на речта си пред Общото събрание на ООН.

Заради спекулациите германската външна министърка Аналена Бербок припомни, че анексирането на окупирани територии е забранено от международното право.

Предположенията все пак не се потвърдиха в петък, когато Нетаняху изнесе речта си в Ню Йорк. В нея той не обърна специално внимание на Западния бряг. Но твърденията, че Израел може да го анексира, не са нови. Защо тогава тези въпроси се повдигат точно сега?

Какво е Западният бряг

Освен Ивицата Газа, Западният бряг е другата основна територия, за която спорят израелци и палестинци от десетилетия.

Тя се намира от западната страна на река Йордан и граничи с Йордания на изток, а от север, запад и юг е заобиколена от Израел. През 1967 г. тя е окупирана от Израел.

Към днешната дата там живеят близо 3 милиона палестинци. В нея управлява т.нар. Палестинска автономия, но контролът върху това кой може да влиза и излиза от територията и дори кой има право да се движи по конкренти пътища във вътрешността е изцяло в ръцете на израелската армия.

Там няма интензивни военни действия, каквито вече две години се водят в Газа, след нападението на Хамас над Израел през 2023 г. Но израелската армия редовно извършва рейдове и акции и в Западния бряг.

"Максимална територия, минимално арабско население"

От десетилетия различни израелски политици призовават Тел Авив официално да анексира Западния бряг. В сегашния кабинет на Нетаняху има двама ключови крайнодесни министри, които открито настояват за това - този на финансите Безалел Смотрич и отговарящият за националната сигурност Итмар Бен Гвир.

В началото на септември Смотрич дори съобщи, че се подготвят карти, които да очертаят зоните, които ще бъдат анексирани — на принципа “максимална територия, минимално арабско население”.

Израелският министър на финансите Бецалел Смотрич, който е сред крайнодесните представители в правителството, държи карта на проекта за нови израелски селища в Западния бряг, 14 август 2025 г.

"Дойде време да приложим израелския суверенитет върху Юдея и Самария, да премахнем веднъж завинаги от дневния ред идеята за разделяне на нашата малка земя и създаване на терористична държава в центъра ѝ", каза Смотрич, използвайки библейските имена за територията.

Малко по-рано той представи и плановете за ново израелско селище, известно като Е1, което на практика ще раздели Западния бряг на две. По думите му то ще „погребе идеята за палестинска държава“.

Откакто окупира Западния бряг през 1967 г., Израел води заселническа политика там. Властите подкрепят изграждането на еврейски заселнически селища върху официално окупираната палестинска територия, като еврейското население там сега достига до около 700 000 души.

Съдът на ООН определя тези селища за незаконни, но Тел Авив оспорва това.

Какво каза Нетаняху в петък

На този фон израелската офанзива в другата основна палестинска територия - Газа, продължава вече две години. Тя започна, след като на 7 октомври 2023 г. ислямистката групировка Хамас нападна Израел, като уби 1200 души и взе за заложници около 250.

Тогава израелското правителство си постави за цел да върне заложниците и да унищожи Хамас, но по време на продължаващата офанзива бяха убити над 65 000 палестинци по данни на местните здравни власти.

Израел спря и достъпа на хуманитарни организации и журналисти до територията. Заради недостатъчните доставки на храна и блокадата ООН обяви глад в Газа, от който страда близо една четвърт от палестинците там.

През последните месеци редица западни страни казаха, че действията на Израел не са пропорционални, и засилиха критиките си срещу тях.

Освен това преди дни страни като Великобритания, Франция, Белгия, Португалия, Люксембург и други признаха държавата Палестина. Впоследствие крайнодесните министри в правителството на Нетаняху призоваха за "контрамерки" - анексиране на Западния бряг и "разпускане" на Палестинската автономия.

Въпреки че такива "контрамерки" не бяха обявени по време на речта на израелския премиер пред събранието на ООН в петък, той запази остър тон. Нетаняху за пореден път отхвърли идеята за "решение с две държави" и осъди признаването на Палестинска държава, като го определи като "позорно".

Признаването е "чиста лудост, безумие е и ние няма да го направим", каза Нетаняху.

Израел и спорът за земите. Кое къде е на картата?

Единственият граничен пункт - затворен

В същото време Израел затвори в сряда единствения граничен пункт, който позволява на палестинци от Западния бряг да напуснат палестинските територии, без да преминават през Израел. Тел Авив каза, че това ще продължи за неопределен период от време, след като по-рано там въоръжен мъж уби двама израелски войници.

В петък пунктът отвори отново, но само за около два часа и половина, и то само за пътници, но не и за товари. Мястото е ключово, защото е основната точка, през която влизат не само търговските доставки за Западния бряг, но и хуманитарните помощи за Газа.

Властите сега съобщиха, че пунктът ще отвори отново в неделя, но се очаква пак това да важи само за пътници.

Новината за продължаващото затваряне беше посрещната критично от представители на палестинската администрация и правозащитници. Те определиха решението на Израел като "колективно наказание" заради признаването на Палестинската държава от няколко други страни.

"Затварянето на граничния пункт е равносилно на затваряне на единственото летище в цяла страна, което води до пълна парализа на движението и колективна изолация", казаха от правозащитната организация "Баласан Инициатива за човешки права".

Израел отхвърля както тези обвинения, така и обвиненията, че действията му в Газа се равняват на колективно наказание за цялото цивилно население.