"Да отвори по-широко ветрило". Може ли "демократичната общност" да избере президент на България

Партии и организации от т.нар. демократична общност отсега гледат към президентските избори, които предстоят през есента на 2026 г.

Общественици излязоха с призив за излъчване на общ кандидат-президент. А тази седмица – по инициатива на „Демократи за силни България“ (ДСБ) от коалицията ПП-ДБ, експерти и политици обсъдиха на кръгла маса как да се направи това, така че този кандидат да спечели изборите.

По информация на Свободна Европа участниците в кръглата маса са се съгласили, че е нужен проевропейски кандидат, който да е по-скоро непартиен и разпознаваем за повече хора. Както и че е най-добре той да бъде определен чрез отворени предварителни избори.

Още не е ясно доколко партиите ще имат готовност за това. В момента „демократичната общност“ – понятие, което няма ясна дефиниция – се свързва най-вече с ПП-ДБ, както в миналото се е свързвало със СДС, „Синята коалиция“, „Реформаторския блок“.

Последният път, когато тази общност е печелила президентски избори, е на изборите през 1996 г. Тогава президент става Петър Стоянов, издигнат от СДС, БЗНС-НС и ДПС именно след предварителен вот.

В изминалите оттогава 30 години кандидатите на „демократичната общност“ отбелязват много ниски резултати. Анализатори са съгласни, че основната цел на ПП-ДБ сега трябва да бъде сериозно разширяване на подкрепата.

„Победа на президентски избори ще изисква първо – консолидация в това пространство, и второ – търсене на мостове към по-широк кръг избиратели“, каза пред Свободна Европа политологът и преподавател в Софийския университет Милен Любенов.

„Един бъдещ президент трябва да може да отвори по-широко ветрило и да мобилизира голяма гражданска енергия, за да не се възпроизвеждат слабите резултати“, каза и Боряна Димитрова, социолог от „Алфа рисърч“.

За разширяване на подкрепата призоваха и Иван Костов, Екатерина Михайлова и Веселин Методиев, които говориха на кръглата маса в ролята си на активни политици от демократичните сили през 90-те години.

„Големият риск е пропутинските сили да изберат отново президент на страната“, каза бившият премиер в периода 1997-2001 г. Костов.

Целта – проевропейски президент

Основната цел, която кръглата маса очерта, е „демократичната общност“ да излъчи единен кандидат-президент, който да спечели изборите догодина. Най-важното е той да бъде проевропейски настроен, но се подчертават и други критерии – например, да бъде „срещу корупцията“.

По-дългосрочната цел е да се натрупа повече подкрепа за по-сериозно представителство в парламента.

„Основно се търси разширяване на подкрепата. Ще бъде направен опит да се излезе извън София и големите градове – един сериозен дефицит на ПП-ДБ“, каза Любенов и добави, че за целта е нужно самата коалиция да показва единство, а сега има разногласия.

Например, от ПП искат да внесат вот на недоверие срещу правителството на ГЕРБ, БСП и ИТН през юли, в деня, след като европейските институции вземат окончателното решение за влизането на България в еврозоната от януари 2026 г. От ДБ не са съгласни с това.

Кой ще участва

В сегашния контекст „демократичната общност“ се асоциира най-вече с ПП и ДБ. Подкрепата за тези формации през последните години варира между 350 и 600 хил. гласа. През 2024 г. ПП-ДБ изгуби половината си избиратели.

Анализатори изчисляват, че за достигане до балотаж на президентски избори трябват поне 500-600 хил. гласа, а за победа на балотажа – над 1 млн. Тоест, сегашната подкрепа за ПП-ДБ няма да е достатъчна.

Затова се говори за привличане и на други партии като „Синя България“ на Петър Москов, както и на граждански движения и организации като БОЕЦ и „Правосъдие за всеки“.

Въпросът има ли място ГЕРБ в разговора за единен проевропейски кандидат-президент засега не се обсъжда. Любенов и Димитрова са съгласни, че това е въпрос по-скоро за балотажа на изборите.

„Изключвам възможността ПП-ДБ и ГЕРБ да излязат с общ кандидат за президент в самото начало“, каза Любенов, а Димитрова добави, че „на втория етап е нормално да се търсят и такива възможности“.

Трябват ли предварителни избори

Другият въпрос е как точно ще бъде излъчен кандидатът. По-вероятно е това да стане чрез предварителни избори, отворени за всички избиратели. За тази опция открито се застъпват представители на ДБ и много експерти.

Предварителните избори са „по-добрият път“, смята Димитрова. Според нея ниските резултати на кандидатите от демократичната общност досега показват, че „категорично трябва да се търси рестарт и много по-широка мобилизация“. Бъдещият кандидат трябва да може да се пребори в собствената си общност, за да влезе после в конкуренция с други формации.

Предварителните избори крият и рискове – формациите да се саботират взаимно, подставени лица да изкривят резултата или пък избирателната активност да е твърде ниска и вотът да е нелегитимен.

По време на кръглата маса Иван Костов посочи друг вариант – лидерите на партиите да се опитат да излъчат кандидат, а ако не успеят, тогава да се организират предварителни избори. Подобно мнение сподели и Милен Любенов, а неофициално се обсъждат и други варианти.

Партиен или не

По информация на „Капитал“ формациите от ПП-ДБ са склонни да излъчат партийна номинация, защото го смятат за по-сигурно. Но анализаторите са на мнение, че е по-добре кандидатът да е непартиен.

„Ако погледнем рейтингите на лидерите на тези формации, ще видим, че те са с доста ниско доверие от страна на гражданите“, каза и Любенов и добави:

„Успешната кандидатура би била фигура, която е близка до тази общност, но е по-разпознаваема и може да разшири подкрепата.“

„По-големият шанс е на страната на непартийния кандидат, подкрепен от силна политическа коалиция“, каза и Димитрова.

Какво показва историята

Много от участниците в кръглата маса споменаха президентските избори през 1996 г. като последния успешен опит за обединение на "демократичната общност“.

„Когато започна този процес, нещата не бяха лесни. Властта беше в чужди ръце (на БСП – б.а.), демократичната общност беше разпокъсана“, разказа Екатерина Михайлова.

През 1996 г. Петър Стоянов е посочен за кандидат на „Обединените демократични сили“ (ОДС) след предварителни избори през юни, в които се включват 850 хил. избиратели. В тях Стоянов побеждава тогава действащия президент Желю Желев.

През ноември печели първия тур на президентския вот, а после и балотажа, на който привлича над 2,5 млн. избиратели.

Любенов и Димитрова са съгласни, че ситуацията през 1996 г. е много различна и не може да се направи директно сравнение със сегашната.

„Това е друго време – политизирано, с много повече избиратели, силно представителство и ентусиазъм у хората. Сега сме във време на много голяма апатия и отчуждение от партиите“, каза Димитрова.

От 1996 г. насам президентски избори се провеждат още пет пъти, като се вижда огромен спад в подкрепата и неуспех за кандидатите на „демократичната общност“:

• 2001 г. – Петър Стоянов печели 1,7 млн. гласа на втори тур, но губи изборите;
• 2006 г. – Неделчо Беронов се явява като независим кандидат, подкрепен от СДС, ДСБ и др., но остава трети с малко над 270 хил. гласа;
• 2011 г. – Румен Христов, издигнат от коалиция „Съюз на десните сили“, получава 65 хил. гласа.
• 2016 г. – Трайчо Трайков, кандидат на „Реформаторски блок“, печели 225 хил. гласа;
• 2021 г. – Лозан Панов се явява като независим, подкрепен от ДБ, и печели 98 хил. гласа.

Невинаги причината за неуспех е в това, че „демократичната общност“ не е излъчила единен кандидат по демократичен начин. През 2011 г. например кандидатът също е избран с предварителен вот. Христов, посочен от СДС, побеждава Светослав Малинов от ДСБ, но после отбелязва много нисък резултат на президентските избори.