България планира да търси редкоземни елементи в в лигнитните въглища, добивани от Маришкия басейн. Българският енергиен холдинг (БЕХ) подписа меморандум за сътрудничество с Университета в Северна Дакота (UND) в тази насока, съобщиха Министерството на енергетиката и Министерския съвет във вторник вечерта.
Редкоземните минерали се намират в малки количества в земната повърхност. Преди да станат годни за използване, земята, в която се намират, трябва да се преработи, за да се извлекат. Търсенето на редкоземни елементи е голямо, защото са част от производството във високите технологии.
Меморандумът беше подписан във вторник от изпълнителния директор на БЕХ Валентин Николов и вицепрезидента по научни изследвания и икономическо развитие на Университета в Северна Дакота Скот Снайдър.
Меморандумът беше подписан във вторник от изпълнителния директор на БЕХ Валентин Николов и вицепрезидента по научни изследвания и икономическо развитие на UND Скот Снайдър в присъствието на българския премиер Росен Желязков и министъра на енергетиката Жечо Станков
Документът предвижда БЕХ и Университета в Северна Дакота да работят за оценка на възможностите за преработка на лигнитните въглища от мини „Марица Изток“ и извличане от тях на редкоземни елементи, пише в съобщението на Министерството на енергетиката.
Посочва се, че университетът е „изградил пилотна инсталация за извличане на ценни елементи като синтетичен графит и германий от лигнитни въглища“. Според цитирани в съобщението първоначални анализи съставът на българските въглища е много близък до този на добиваните в Северна Дакота.
Това, според министерството, „отваря реални възможности за пренасяне и надграждане на техния опит“ в България.
Университетът в Северна Дакота е американски публичен университет, базиран в Гранд Форкс, Северна Дакота. Той е на 242-о място в националната класация на САЩ за рейтинг на университетите. Университетът има Колеж по инженерство и минни проучвания и е печелил през 2022 г. грант от американското министерство на енергетиката за проучване на технология за извличане на редкоземни елементи от отпадъците на мините са лигнитни въглища в Северна Дакота.
Няма публична информация за резултатите от приложението на тази технология.
Вижте също Ценните минерали, с които Украйна щеше да "плати" военната помощ от САЩ. Защо Киев сега отказва размянаВ съобщението на енергийното министерство се посочва, че тепърва предстои разширен геоложки анализ и ново вземане на въглищни проби от Маришкия басейн. Предстои и да се проведе проучване, което да докаже дали подобен проект изобщо е технологично приложим и икономически ефективен в България.
Въпреки това, по думите на българския енергиен министър Жечо Станков „България прави решителна стъпка за включване в глобалната верига за доставки и за позиционирането си като европейски хъб за съвременни въглеродни продукти“.
На подписването на меморандума присъстваше и премиерът Росен Желязков.
„Днешното подписване е изключително важно за развитието не само на българската минна индустрия, но и за технологичния напредък на България и САЩ“, беше цитиран да казва той.
Премиерът добави, че проектът е важен за Маришкия басейн, а според енергийният министър той би довел до запазване на работни места.
Инициативата идва на фона на предупрежденията, че въглищната енергетика, която е ключова за икономиката на Маришкия басейн, ще има затихващи функции през следващите десетилетия.
Вижте също Как въглищните региони са напът да се превърнат в "потънали гемии"