"Сянката на Русия". Какво знаем за българите, подсъдими за оскверняване на Мемориала на Холокоста в Париж

Средата на май 2024 г. "Стената на праведниците", която е част от Мемориала на Холокоста във френската столица Париж, осъмва с 35 човешки длани, изрисувани с червена боя и шаблони. Вандалският акт е определен от местните власти като антисемитска провокация.

Десетина дни по-късно става ясно, че разследващите имат доказателства, че оскверняването на мемориала е поръчано от Русия, а като извършители са заподозрени няколко българи. На 29 октомври трима от тях за пръв път се изправиха пред Наказателния съд в Париж. По делото задочно е подсъдим още един техен съгражданин, който все още е в неизвестност.

Франция смята, че престъплението е имало за цел да разпали съществуващото напрежение в обществото, провокирано от офанзивата на Израел в Ивицата Газа заради терористичната атака на Хамас от 7 октомври 2023 г.

Разкритията за предполагаемата руска връзка в оскверняването на мемориала предшестваха ареста на руснак, заподозрян, че е планирал саботаж на Олимпийските игри в Париж през лятото на 2024 г.

Какво твърди прокуратурата

В сряда за пръв път пред съда се изправиха Николай Иванов, Георги Филипов и Кирил Милушев. Те бяха задържани в края на юли 2024 г. Четвъртият подсъдим по делото Мирчо Ангелов все още се издирва от френските власти. Именно Ангелов се смята за лидер на престъпната група. Изслушванията в съдебната зала ще продължат в седващите няколко дни.

Прокуратурата привлече четиримата към наказателна отговорност за вандализъм, извършен от престъпна група на предполагаема расова, етническа или религиозна основа. Българите са заплашени от присъди до 7 години затвор и глоби от по 75 000 евро, ако бъдат признати за виновни от съда.

Според доказателства, приложени по делото и цитирани от "Политико", подсъдимите са "получавали инструкции на руски език в Телеграм".

Българските власти пък са предоставили на френските им колеги информация, че Ангелов и Милушев са пътували до Германия малко след престоя си в Париж, който съвпада с оскверняването на мемориала.

В тази връзка прокуратурата отбелязва, че гробът на украинския политик и идеолог на националистическото движение в Украйна през 20-и век Степан Бандера в Мюнхен е бил вандализиран приблизително по същото време.

По делото са приложени и данни на френското разузнаване, според които четиримата българи са станали част от хибридна операция на руската служба за сигурност ФСБ, предаде АФП.

Още докато делото беше в досъдебна фаза, френската прокуратура обяви, че става въпрос за "действие за дестабилизиране на Франция, организирано от руските разузнавателни служби". Според разследващите вандалският акт е бил час от "по-широка стратегия, насочена към разпространение на дезинформация, а също и към разделяне на френското обществено мнение или разпалване на вътрешно напрежение".

В обвинителния акт се посочва, че руските служби са използвали лица, които "не работят за тях, но получават заплащане от тях за специфични задачи чрез посредници, особено в съседни на Русия страни".

По сходна схема, но с обвинения за шпионаж в полза на Москва, през март бяха осъдени трима българи в Лондон. През юли пък там бяха осъдени трима британци, обвинени, че са подпалили склад с оборудване за Украйна.

Какво казва защитата

Руската намеса в случая се признава дори от защитата. Адвокат Мартин Вет, който представлява един от четиримата обвиняеми, коментира, че те "не са осъзнавали, че косвено обслужват интересите [на Кремъл]".

"Сянката на Русия виси над тази съдебна зала", каза защитникът в съдебната зала в сряда.

"За съжаление, разследването не доведе до повдигане на обвинения срещу главния заподозрян, който все още е на свобода и чието отсъствие е истински проблем", коментира пред АФП по-рано тази година Вет.

Неговата колега от защитата Камий Ди Тела също твърди, че подсъдимите не са знаели, че оскверняването на мемориала има за цел нещо повече от обикновен вандализъм.

Кирил Милушев отрече пред съда да е участвал в координирана операция на руските служби. Той потвърди, че заедно с Ангелов са били в Германия, но само за да си купят кола, втора употреба.

Подсъдимият призна още, че е пътувал до Швейцария с Иванов, който също не отрича това пътуване. Разследващите предполагат, че пребиваването им там също е свързано с предполагеми провокативни действия, за които са били инструктирани от Москва.

Николай Иванов не е бил в Париж по време на оскверняването на мемориала, но е платил хотелските стаи за другите трима, както и полетите им обратно до София. Той признава това, но твърди, че е било приятелска услуга и Ангелов му е върнал парите впоследствие.

Георги Филипов също е разследван по друг случай на предполагаема руска намеса, при който ковчези с надпис "Френски войници на Украйна" бяха оставени близо до Айфеловата кула. В съда Филипов призна, че е транспортирал ковчезите, но каза, че не е знаел как ще бъдат използвани. Той изрази съжаление за оскверняването на Мемориала на Холокоста.

Изрисуването на десетки човешки длани с червена боя засегна "Стената на праведниците", на която са изписани имената на близо 4000 души, които са помагали на евреи през Втората световна война да избегнат смъртта. Червените ръце се смятат за символ, свързан с линчуването на израелски войници в Рамала на Западния бряг през 2000 г.