По-близо до Унгария и Словакия, но не във всичко. Какво да очакваме от Чехия след победата на Бабиш

Милиардерът Андрей Бабиш празнува победата си на парламентарните избори в Чехия, 4 октомври 2025 г.

Популистът и бивш премиер на Чехия Андрей Бабиш спечели парламентарните избори в страната. По време на кампанията той често отправяше евроскептични послания и мнозина се опасяват, че ще приближи страната до политиките на Унгария и Словакия. Какво различава Бабиш от Виктор Орбан и Роберт Фицо?

Победата на десния популист Андрей Бабиш на изборите този уикенд рискува да превърне Чехия в поредното проблемно дете от Централна Европа за Брюксел. Кампанията му изобилстваше от обещания да намали чешката подкрепа за Украйна и да се конфронтира с ЕС по отношение на имиграционните и екологичните политики.

Бившият премиер и милиардер Бабиш, понякога наричан в медиите чешкият Доналд Тръмп, спечели най-много гласове, като неговата партия ANO (ДА) събра 35% подкрепа.

Той заяви, че ще се стреми към еднопартийно правителство на малцинството, въпреки че планира разговори с две малки партии, включително крайнодясната и евроскептична Социалдемократическа партия. Тя би могла да му осигури мнозинство в парламента.

В Брюксел засега няма паника, като европейски представители коментират, че Бабиш "не е Роберт Фицо или Виктор Орбан".

Вижте също Бабиш и популистите. Могат ли изборите в Чехия да променят проевропейската ѝ посока

Става въпрос съответно за лидерите на Словакия и Унгария, които през последните години причиниха всякакви главоболия на ЕС. Те успяха да смечкат или забавят санкции срещу Русия, блокираха военна помощ, икономическа подкрепа и преговори за европрисъединяване на Украйна, а и като цяло подкопаваха върховенството на закона в Общността.

Именно Орбан беше първият европейски лидер, поздравил Бабиш за изборната победа през уикенда.

Според политическия наблюдател Филип Нерад от мозъчния тръст Globsec 71-годишният Бабиш ще бъде по-скоро критичен към големи европейски инициативи като "Зелената сделка" или пакта за миграция, но едва ли ще демонстрира пълно единомислие с Орбан и Фицо.

"Като цяло Чехия ще бъде по-малко в мейнстрийма в Брюксел и ще си сътрудничи повече с Унгария и Словакия, но не очаквайте Прага да последва Будапеща и Братислава във всичко", коментира Нерад пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода.

Предположението, че очертаващият се нов стар чешки лидер ще се отличава от двамата си евроскептични колеги от Вишеградската група, се основава на три фактора.

1. Изборната победа

За разлика от неговата партия ANO, която излезе на върха, другите три популистки партии – SPD, Motoriste sobe ("Мотористи за себе си") и Stacilo ("Достатъчно") – се представиха по-зле от очакваното.

Stacilo не успя да премине 5-процентната бариера, за да получи места в парламента. Така беше елиминиран един потенциален коалиционен партньор на Бабиш.

Той се стреми да сформира правителство на малцинството, само от министри от ANO и с политическата подкрепа на "Мотористите" и SPD, но анализаторите очакват преговорите да се окажат трудни.

На този фон неговият потенциален кабинет може да се окаже нестабилен и да се наложи той дори да се обърне към по-традиционните партии, които сформираха в отиващото си прозападно правителство.

Вижте също "Въпрос на воля". Могат ли страните от НАТО да спрат вноса на руски нефт, както поиска Тръмп

2. Ролята на президента

Макар реториката на Бабиш по време на кампанията често да е била антиевропейска, той може да бъде принуден да се насочи повече към центъра, за да работи с прозападния президент Петър Павел, който е популярен сред чехите и е вероятен противовес на Бабиш.

Павел няма много властови лостове, но има правомощието да одобрява министрите от кабинета. Той вече заяви, че няма да приеме никакви "антисистемни" кандидати в евентуален кабинет на Бабиш.

Освен това други висши представители на ANO, като Карел Хавличек и Адам Войтех, се считат за умерени и дори са приемани добре в Брюксел по време на свои предишни министерски мандати.

3. Самият Бабиш

Последният фактор, който по-скоро подкрепя очакването, че евентуалното бъдещо управление на Андрей Бабиш няма да прилича изцяло на тези на Орбан и Фицо, е личността на самия чешки лидер.

Въпреки че напоследък той е изострил критиките си към ЕС и е в същата европейска политическа група, която оспорва основната насока на европейските политики, съществуват практически причини Бабиш да остане ориентиран към Запада.

Неговите бизнес интереси в селското стопанство и медиите са свързани както с Австрия, така и с Германия и зависят от щедрите средства от ЕС.

Той се стреми към тесни политически връзки с италианския премиер Джорджия Мелони и с Франция. Освен това обещава да спази ангажимента на Чехия към НАТО.

"Искаме да спасим Европа... и очевидно сме проевропейски и пронатовски настроени", каза Бабиш пред репортери след изборната си победа.

Вижте също Руски активи, война в Украйна и присъединяването на Молдова. Какво ще решава ЕС през есента

Павел Хавличек, който следи отношенията между Чехия и ЕС в мозъчния тръст AMO, отбелязва, че "Брюксел най-вероятно гледа на чешкия вот със скептицизъм и тревога".

Но добавя уточнението, че "ще бъде важно Брюксел да се придържа към заслугите и да съди Бабиш по делата му, а не непременно по реториката му". Хавличек допуска, че лидерът на ANO може да се окаже "по-прагматичен и склонен да преговаря от Фицо и Орбан".

Един служител на ЕС, пожелал анонимност пред Радио Свобода, заяви, че избирането на Бабиш вероятно ще отстрани чехите от лидерската им роля в някои области.

По-конкретно, чехите са начело на "инициатива за боеприпаси", която е ключова за доставянето на Киев на милиони патрони. Бабиш е остър критик на инициативата, въпреки че е оставил отворена вратата тя да попадне под егидата на НАТО.

Чешки войници във всяка евентуална бъдеща мироопазваща мисия в Украйна вероятно могат да бъдат изключени от сметките, а оръжия може да не бъдат предоставяни толкова лесно, колкото досега.

Има и други проекти, ръководени от чехите, които също могат тихо да замрат.

Страната оказва натиск върху Брюксел повече от година да ограничи движението на руски дипломати в ЕС и да наложи санкции на настоящия управляващ режим в Грузия, докато той все повече се сближава с Москва.

Прага също така изигра ключова роля в създаването на нова рамка за санкции срещу руските хибридни действия по света и насърчаването на Косово да кандидатства за членство в ЕС.

Вижте също Може ли НАТО да сваля руски изтребители, ако навлязат във въздушното му пространство