Мартина е на 35 години, когато забременява. Това е първата ѝ бременност, а детето е желано. Още в първите седмици с приятеля ѝ му избират име, щастливи са. Когато отиват за първия по-обстоен медицински преглед обаче, им казват, че бебето няма сърдечен ритъм. Мартина е имала спонтанен аборт.
„Въобще не бях подготвена за такова нещо. През следващите седмици просто потънах, много плаках.“
„Винаги съм била здрава, водила съм активен живот. Не съм си помисляла, че може да се случи на мен.“, казва тя.
Спонтанните аборти обаче са изключително често явление. Между 10 и 25% от всички установени бременности завършват преждевременно – това означава, че най-малко всяка десета жена, която е знаела, че е бременна, преживява спонтанен аборт.
Но въпреки че са толкова чести, в България спонтанните аборти остават тема табу. Тя е свързана с чувства на срам и вина, за нея не се говори, много жени не споделят дори със своите най-близки роднини и приятели.
В същото време самите жени не знаят достатъчно за спонтанните аборти - няма официални здравни портали, в които да е събрана научна и проверена информация, няма образователни кампании или други институционални усилия по темата.
Една изложба иска да промени това. Арт инсталацията „Каквото исках да прошепна“ беше открита в края на април в София, от 29 до 31 май ще може да бъде видяна в Пловдив, а от 26 до 28 юни – и във Варна. Неин организатор е „Нишка колектив“. Идеята е не само само да започне разговор по темата.
Те правят и първата стъпка към повече информираност - публикуват и онлайн наръчник с най-важната информация, свързана със спонтанния аборт.
„Никой нищо не знае“
От „Нишка колектив“ се срещат с жени, преминали през спонтанен аборт, които са готови да споделят историите си. Мартина е една от тях. Пред Свободна Европа тя разказва, че се е съгласила да участва, защото вижда сериозен проблем в стигмата, с която е обвита темата.
Тя преживява спонтанен аборт през 2018 г. Случва се рано, в седмата седмица от бременността ѝ. Разказва, че към онзи момент не е знаела почти нищо – нито какви са причините за спонтанните аборти, нито колко често се случват, нито пък дали имат някакви последствия.
Според медицинската дефиниция като спонтанен аборт се определя нарушаване на бременността преди плодът да е способен на живот извън матката (тоест преди 20-ата седмица). В повечето случаи причините са генетични и хромозомни аномалии на ембриона.
Но именно защото Мартина не знае достатъчно, в нея се появяват страхове, съмнения, обвинителни въпроси – „Какво направих зле, аз ли сбърках някъде?“.
Никой нищо не знае и ти трябва да почнеш сам да търсиш и да стигаш до информация
„Много ми липсваше точно това, че когато вече си в такава ситуация, никой нищо не знае и ти трябва да почнеш сам да търсиш и да стигаш до информация“, казва Мартина.
„Изпитвах тъга и мъка. Най-големият ми страх беше, че може би това значи, че никога няма да имам деца“.
Медицинските проучвания обаче сочат, че няма връзка между спонтанните аборти и способността да имаш деца. Самата Мартина по-късно забременява отново и днес е майка на 4-годишно дете.
„Не исках да казвам на никого“
По думите ѝ днес е сигурна, че жените трябва да говорят по-открито за своите преживявания със загубата на бебе. Но когато преди 7 години ѝ се случва спонтанният аборт, и за нея самата е доста трудно да сподели с когото и да било.
„Тогава не исках да казвам на никого. Никой не знае какво да ти каже, чуваш само едни заучени фрази, които не ти помагат“, разказва тя.
Но именно липсата на достатъчно говорене по темата е част от причините за стигмата около спонтанните аборти.
„Това е лична тема, която всеки има право да не споделя с другите. Проблемът идва тогава, когато заради незнание, митове и легенди, непознаване на тялото и заблуди, пренебрегване на техните чувства от специалисти или техните близки, засегнатите – жените и техните партньори, започват да живеят в свят на самообвинения и грешни заключения“, казва психотерапевтката Детелина Стаменова, която се включва в проекта на „Нишка колектив“.
Тя посочва, че липсата на говорене води до „утаена, непреработена скръб, гняв, тревожност“, често и до състояния на депресия у жените, преминали през това. В някои от случаите се препоръчва и разговор със специалист психотерапевт.
Стаменова добавя, че в същото време е важна реакцията на близките – изслушването е достатъчно, така че жената да почувства, че има право да изживее тъгата си, без да я крие и без да се срамува от нея.
Образованието, което липсва
Обединяващи елементи във всички истории от изложбата на „Нишка колектив“ се оказва именно необходимостта от споделяне, както и трудността да си позволиш да изживееш тъгата, казват организаторите.
Освен личния елемент, има и обществен – липсва адекватна здравна политика и здравно образование в тази област. Основният фактор, който прави спонтанните аборти още по-тежки, е незнанието, а оттам идва и срамът.
Затова и първата стъпка е да се елиминират незнанието и грешните представи, казва доктор Данаил Илиев, акушер-гинеколог. По думите му е важно да се провеждат разяснителни програми, да има лесно достъпна най-важната информация – отговори на основните въпроси, събрани от специалисти.
„Така че не всяка жена да трябва ги търси сама в интернет, където пише и изключително много грешни неща“, казва Илиев.
Както той, така и самата Мартина обръщат внимание на още нещо – нуждата от адекватно образование за репродуктивното и сексуално здраве – още в училище.
„Трябва да се тръгне много отдалеч – какво изобщо е секс, как да се пазиш, защото в училище не се говори достатъчно за това. Чак след като се започне с това, мисля, че ще стигнем и до темата за бременността и риска от спонтанен аборт“, казва Мартина.
Сега Министерството на образованието (МОН) обаче предлага въвеждане на задължително обучение по религия в училищата.
„Като жена, родител и психотерапевт за мен е абсолютно скандално въвеждането на такъв предмет, без младите да се запознават и с "Грижа за тялото си", неотменна част от което е и сексуалното образование“, отбелязва Детелина Стаменова.
„В ужаса си някой да не разврати децата им, родителите оставят да има млади хора, които потъват в дълбините на едно дигитално Средновековие, непознавайки естествения живот на телата си, разчитайки на чуждото незнание, за да се грижат за него“, добавя тя.
Мартина е съгласна с това наблюдение.
„Сега уж сме във време, в което за всичко се говори. Не може за такава тема да продължава да се мълчи“.
Форум