С гласовете на ГЕРБ, "ДПС - Ново начало", БСП и ИТН парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на първо четене промени в закона за въвеждане на еврото, които бяха разкритикувани от представители на бизнеса.
Те включват увеличаване на правомощията на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Националната агенция по приходите (НАП), както и възможност правителството да приема допълнителни мерки за контрол върху цените по собствена преценка и без това да минава през гласуване в парламента.
От опозицията гласуваха "против" законопроекта. Мартин Димитров от ПП-ДБ посочи, че в този си вид текстовете дават поле за "административен произвол", а Димо Дренчев от "Възраждане" каза, че с тях се върви "към закриване на пазарната икономика".
Срещу голяма част от промените се обявиха и представителите на бизнеса, които участваха в заседанието на комисията във вторник. Те определиха предложенията като изключително тревожни и поискаха да бъдат редактирани - така че да не се оставя възможност за избирателно прилагане на закона.
Предложенията на Министерския съвет идват, след като на 8 юли европейските институции окончателно дадоха зелена светлина на приемането на България в еврозоната. Това ще се случи на 1 януари 2026 г.
Преди това още от 8 август 2025 г. всички цени в търговската мрежа ще бъдат обявени и в евро, и в лева, като това ще продължи и през цялата 2026 г.
Какво значи необосновано покачване
За да бъдат уредени някои от детайлите по процеса, правителството предложи промени в закона за въвеждане на еврото. Законопроектът, изготвен от Министерския съвет, обаче беше внесен в понеделник, а заседанието на ресорната бюджетна комисия, която да го гласува на първо четене, беше насрочено директно за следващия ден, вторник.
Затова и от бизнес организациите, които участваха в заседанието, се оплакаха, че не са имали достатъчно време да изпратят писмени становища. Както те, така и от ПП-ДБ, "Възраждане", АПС, МЕЧ и "Величие" обаче изразиха притеснения по две основни точки:
- възможността правителството да въвежда допълнителни мерки за регулиране на цените, без да се допитва до Народното събрание;
- изключително засилените правомощия, които се дават на КЗП и НАП да проверяват за "необосновано" високи цени, въпреки липсата на ясна дефиниция за "необосновано" покачване.
С тези аргументи от ПП-ДБ, "Възраждане", АПС на Ахмед Доган, "Величие" и МЕЧ гласуваха "против". Така предложеният бяха приети с 11 гласа "за" - на ГЕРБ, БСП, ИТН и "ДПС - Ново начало" на Делян Пеевски, срещу 9 "против".
"Такъв текст дава празен чек за всякакви действия на Министерския съвет", каза Мартин Димитров от ПП-ДБ.
Той посочи, че с тази формулировка, ако прецени, че някъде има прекомерно нарастване на цените, Министерският съвет ще може "да прави какво си иска: да национализира, да арестува търговци" и то без да се допитва до Народното събрание.
Станислав Попдончев от Българската стопанска камара също каза, че според тях е нужна поправка на текста, така че "Народното събрание да има крайната дума, когато се предприемат мерки, които рязко навлизат в пазара".
Йордан Цонев от ДПС-Пеевски обаче защити текста, като каза, че според него той няма да доведе до "сериозно изкривяване", въпреки че може би е нужна дефиниция на това кога едно увеличение на цените е прекомерно и необосновано. Такова определение към момента няма в законопроекта.
Какви са предложените по-широки правомощия на регулаторите
Освен това от опозицията и представителите на бизнеса разкритикуваха и идеята за по-големи правомощия на КЗП и НАП. Законопроектът предвижда именно тези две институции вече да имат право да изискват в определени от тях срокове от всяко физическо или юридическо лице "всяка информация, която има значение за извършваните от тях проверки".
"Притеснява ни не че някой ще ни проверява, а че сроковете за предоставяне на информацията ще се определят по усмотрение на екипа, който ще проверява", каза Попдончев от Българската стопанска камара.
По-рано Николай Вълканов от Сдружението за модерна търговия коментира пред "Денят с Веселин Дремджиев", че отново не е дадена дефиниция какво са икономически обосновани фактори при покачването на цените.
Това ще даде поле за "административен произвол и тормоз", посочи Мартин Димитров от ПП-ДБ по време на заседанието във вторник.
Освен това представителите на бизнеса поискаха и по-дълъг срок за изпълняването на някои от техническите изисквания - като актуализирането на софтуера за касовите апарати, които да започнат да принтират касови бележки с цени както в лева, така и в евро. В законопроекта сега е записано, че това трябва да се случи до 8 август, тоест след по-малко от три седмици.
Председателят на комисията Делян Добрев от ГЕРБ каза, че по време на двете четения може да се направят поправки, според които първия месец след влизането в сила на новите изисквания контролните органи да издават само предупреждения, а след това да започнат със санкциите.
Окончателното решение на европейските институции България да влезе в еврозоната от 1 януари 2026 г. беше взето на 8 юли. С това беше доведен докрай процес, започнал още преди 20 години, когато българското Народно събрание ратифицира договора за членство в ЕС. В него е записано и че страната ще приеме европейската единна валута.
Само два месеца преди финалното одобрение на европейските институции президентът Румен Радевсе обяви за референдум за датата на приемане на България в еврозоната. Оттогава той призовава за мерки срещу спекулата и необоснованото вдигане на цените, което според него ще последва след въвеждането на еврото.
По-рано във вторник министърката на финансите Теменужка Петкова защити законопроекта. Той е изготвен от нейното министерство. Петкова каза, че с него се отговаря именно на опасенията от увеличение на цените.
Форум