Начинът, по който може да бъде променена позицията на руския лидер Владимир Путин и той да седне на масата за преговори за прекратяване на войната му срещу Украйна е чрез увеличаване на военната помощ за Киев. Това мнение изрази бившият генерален секретар на НАТО и настоящ финансов министър на Норвегия Йенс Столтенберг в интервю пред Радио Свободна Европа (RFE/RL).
Столтенберг ръководеше алианса в продължение на десетилетие, преди да напусне поста през октомври 2024 г. и да бъде наследен от бившия премиер на Нидерландия Марк Рюте.
По думите му пред RFE/RL, въпреки "безпрецедентната" подкрепа за украинската съпротива, някои страни от НАТО не правят всичко необходимо в помощ на Киев. Бившият генерален секретар на алианса отказа да ги назове поименно, но добави, че тази тема се "обсъжда вътрешно сред съюзниците".
Коментарите му идват на фона на намиращите се в застой дипломатически усилия на САЩ да се накарат Русия да се съгласи на прекратяване на огъня в Украйна, където тя започна пълномащабно нахлуване през февруари 2022 г.
Според Столтенберг руският президент все още вярва, че може да спечели повече на бойното поле, отколкото на масата за преговори, което означава, че той трябва да бъде принуден да преговаря.
"Не мисля, че можем да променим мнението на Путин. Целта му е да контролира Украйна. Но мисля, че можем да объркаме сметките на Путин", каза той. "И можем да направим това, като се активизираме, като предоставим повече военна подкрепа на Украйна, така че Путин да осъзнае, че няма да спечели на бойното поле."
Според данни на Института за световна икономика в Кил, Германия, страните от НАТО са предоставили около 291 млрд. евро помощ на Украйна между януари 2022 и август 2025 г.
Това включва военни доставки като противоракетни отбранителни системи Patriot, танкове, артилерия и изтребители, както и британски и френски крилати ракети Storm Shadow/SCALP.
Откакто Доналд Тръмп започна втория си мандат като президент на САЩ през януари обаче, не е имало нов голям пакет от военна помощ от САЩ, а европейските страни не успяват да компенсират изоставането.
"Винаги можем да се съгласим, че е възможно да се направи повече", коментира Столтенберг. "Проблемът е, че не всички съюзници правят толкова, колкото трябва... Няма да ги назовавам и засрамвам, отчасти защото не мисля, че това е правилният подход. Знам, че това е нещо, което се обсъжда вътрешно сред съюзниците от НАТО."
Столтенберг припомни, че откакто е встъпил в длъжност като финансов министър на Норвегия, страната му е обявила, че ще утрои помощта за Украйна до 7 млрд. евро годишно.
"Почти никоя друга държава, ако изобщо има такава, не предоставя повече подкрепа на Украйна, измерена спрямо БВП на глава от населението", добави той.
Заплахата от Китай
Докато Украйна е ключово изпитание за решителността на НАТО, Столтенберг отбеляза по-широки предизвикателства, пред които е изправен алиансът – преди всичко "Китай, размерът на Китай, тяхната икономика, техният технологичен напредък".
Отбелязвайки ролята на Пекин като "основен двигател" на войната на Русия в Украйна чрез икономическата му подкрепа за Москва, той каза, че този по-широк контекст държи НАТО единен.
"Въпроси се задават от двете страни на Атлантика [за това] дали ще продължим да бъдем заедно. Но аз вярвам, че ще го направим", каза той, посочвайки обединената икономическа сила на Европа и Съединените щати и тяхната споделена глобална мрежа от съюзници.
И все пак, напрежението в алианса е добре известно.
Откакто Тръмп отново встъпи в длъжност в Белия дом, той засили натиска върху другите държави членки да увеличат военните си бюджети. Това доведе до споразумение на срещата на върха на алианса в Хага през юни за увеличаване на разходите за отбрана във всяка страна до 5% от БВП.
Междувременно се очакват съкращения на американските сили в Европа, тъй като Вашингтон продължава завоя си към Азия. Миналия месец стана ясно, че Съединените щати са решили значително да намалят войските си в Румъния.
Столтенберг не пожела да коментира дали очаква по-нататъшни съкращения.
"Но все още вярвам, че трябва да сме подготвени", каза той, добавяйки, че стига това да се прави "по координиран начин", Европа може да се справи с намалено американско присъствие.
"Важното е САЩ да останат ангажирани с гаранциите за сигурност", обобщи Столтенберг, визирайки Член 5 на НАТО, според който нападение срещу някой от съюзниците се счита за нападение срещу всички страни членки на алианса.
Форум