България е заплашена от криза с горивата, ако най-голямата петролна рафинерия спре работа. А това е възможно, защото тя е собственост на руската компания „Лукойл“, на която САЩ наложиха санкции. Те влизат в сила на 21 ноември, а българското правителство още не е съобщило как планира да избегне спирането на рафинерията.
Ако се стигне до този сценарий, страната ще трябва да разчита на резерва си. Това повдига въпроса колко гориво има в този резерв. Властите твърдят, че достатъчно - колкото е предвидено по закон.
По закон държавата трябва да има запас от горива за извънредни ситуации за 90 дни, за който отговаря Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Част от запасите се съхраняват от нея, а останалите – от фирмите, които произвеждат, внасят или търгуват с горива.
Агенцията по закон е длъжна да следи за количествата, да прави проверки и всеки месец да публикува информация за нивата на запасите.
Според последната справка, която е актуална за края на август, България разполага със запас от близо 1,15 млн. тона горива.
Aко и сега е така, това би означавало, че страната ще има горива за около 3 месеца.
Но депутати от опозицията се усъмниха. С решение, прието в петък, парламентът възложи на председателя на агенцията да извърши проверка на запасите.
Тази проверка в момента тече, каза пред Свободна Европа Асен Асенов, председател на агенция „Държавен резерв“. В телефонен разговор във вторник той каза, че към този момент са били проверени 70% от складовете и разминавания не са били открити.
„Всичко е където трябва да бъде“, каза Асенов. Проверката трябва да приключи до 7 ноември.
Но има и фирми, които не поддържат запаси. Между тях и агенцията се водят дела.
Стъпка назад: как стигаме до въпроса за резерва
Санкциите, които САЩ наложиха срещу руската компания „Лукойл“ и дъщерните ѝ фирми, засягат пряко българските ѝ активи.
В България „Лукойл“ е собственик на петролната рафинерия в Бургас – най-големият производител на горива в страната. Експертите казват, че евентуално спиране на работата на рафинерията би имало огромен ефект върху българския пазар.
Санкциите предвиждат, че всички банки, които извършват транзакции за санкционираните, ще подлежат на вторични санкции. Под риск от мерки от страна на Вашингтон са и всички фирми, които участват в сделки със санкционираните.
Ако не намерят начин да извършват всичките си плащания във валути, различни от долар, и през банки, които не се опасяват от санкции от САЩ, българските дружества на „Лукойл“ няма да могат да изпращат и получават пари след 21 ноември.
Не е ясно също как рафинерията в Бургас ще сключва сделки за суров нефт, от който да произвежда гориво, нито как ще продава горивото на пазара.
Българското правителство си постави за цел рафинерията да продължи да работи. Но не е съобщило как смята да постигне това, а само че тепърва ще прави план.
Така стигаме до въпроса за резерва. Ако рафинерията спре да работи, страната ще трябва поне временно да разчита на него, казват управляващите.
Какво казва законът за резерва
България трябва да има резерв от горива за най-малко 90 дни среднодневен нетен внос или 61 дни среднодневно потребление – която от двете величини е по-голяма. Това е записано в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Такова е и изискването на европейската директива за минималните запаси от суров нефт и нефтопродукти.
Нивата на запасите се определят всяка година с разпореждане на председателя на агенция „Държавен резерв“, пише в закона.
България поддържа резерв за 90 дни потребление, каза председателят на агенцията Асен Асенов пред Свободна Европа. От тях количества за 30 дни се съхраняват от агенцията, а за останалите 60 дни – от фирмите, които произвеждат и внасят горива, пропорционално на участието им на пазара.
Целта на този запас е да може в ситуация на криза да задоволи цялото потребление в страната – включително и на индустрията – за 90 дни при нулево производство и нулев внос, каза още Асенов.
„Но пазарът не търпи празнота, така че ако капацитетът на рафинерията падне по някаква причина, ще се увеличи вносът“, добави той.
„Така че тези запаси би трябвало да стигнат за доста повече от 90 дни.“
Част от горивата се съхраняват в България, а друга част – в страни от Европейския съюз.
Те са в данъчни складове, които трябва да са снабдени с измервателни уреди. Складовете се наричат „данъчни“, защото там се съхраняват стоки, за които се дължи акциз.
Именно от складовете идват данните за наличностите и те се отчитат в реално време, каза още Асенов. Освен това, по думите му, периодично се провеждат проверки на място – както от агенция „Държавен резерв“, така и от агенция „Митници“.
Колко горива има в резерва
По закон агенция „Държавен резерв“ е длъжна да публикува всеки месец на сайта си информация за текущите нива на запасите от нефт и нефтопродукти. Последната публикувана справка отразява количествата към 31 август.
Според нея в резерва има близо 1,15 млн. тона нефт и нефтопродукти.
Това включва над 466 хил. тона суров нефт, над 71 хил. тона бензин и близо 508 хил. тона дизел.
Последните данни за потреблението на горивата в страната на сайта на Европейската комисия показват, че за 2023 г. потреблението на нефт и нефтопродукти в България е между 4,7 и 4,8 млн. тона. Това значи, че общият запас приблизително отговаря на една четвърт от годишното потребление – или резерв за около 3 месеца.
На 31 октомври парламентът реши да забрани износа на дизел, самолетно гориво и други нефтопродукти.
По време на дебатите депутати от опозицията повдигнаха въпроси за състоянието на резерва – Красимир Манов от МЕЧ постави под въпрос дали запасите не са само „на хартия“, а Ивайло Мирчев от ПП-ДБ каза, че има фирми, които не поддържат нужните запаси. Управляващите отхвърлиха твърденията за липси от резерва, но сами предложиха проверка на съхраняваните количества.
В крайна сметка със същото решение парламентът възложи проверка.
Тя в момента е в ход и включва физически измервания на място, каза Асен Асенов в телефонен разговор във вторник. Към този момент, по думите му, са били проверени 70% от складовете, които съдържат близо 90% от горивата.
„Досега няма никакви отклонения, всичко е на мястото си“, каза той.
Според решението на парламента проверката трябва да приключи до 7 ноември.
Но има и компании, които не поддържат резерв.
Пример е „Инса Ойл“ на Георги Самуилов, която през последните няколко години обжалва пред съда разпорежданията на агенцията за количествата, които трябва да държи в резерв. За 2025 г. например тя според агенцията е трябвало да създаде резерв от малко под 70 хил. тона горива, но е обжалвала разпореждането пред съда, показват документите по делото, което все още продължава.
По думите на Асенов има общо четири фирми, които водят дела и не са създали запас.
Какво става със запасите на „Лукойл“
Дружествата на „Лукойл“ имат голям дял от пазара на горива в България и трябва да поддържат пропорционално голям резерв. Те притежават част от данъчните складове, които влизат в резерва.
Въпросът е дали запасите, съхранявани от тях, могат да се използват при нужда. Според председателя на агенция „Държавен резерв“, отговорът е да.
„Държавата е предвидила мерки, така че каквито и ситуации да се случат, количествата, които съхранява „Лукойл“, да бъдат достъпни на пазара при необходимост“, каза Асенов.
Форум